ЕС-Латинска Америка: една безплодна среща

Срещата на повече от 60 правителствени ръководители във виенския дворец Хофбург – най-голямата след Виенския конгрес от 1815 – бе засенчена от противоречията между две групи сред латиноамериканските държави: от една страна левичарските президенти на Венецуела и Боливия, Чавес и Моралес, които отхвърлят влиянието на чуждестранните инвеститори като неоколониализъм. Заради своята политика на национализация, двамата пожънаха остра критика от представители на ЕС като британския премиер Блеър и дори от генералния секретар на ООН Анан.

От другата страна на барикадата са застъпниците на свободната търговия като чилийската президентка Башле и мексиканския държавен глава Фокс. Показателно е, че Мексико и Чили са единствените латиноамиракнски страни, с които ЕС е сключил споразумение за асоциация, предвиждащо пълна свобода на търговията. Фокс заяви по адрес на Боливия и Венецуела, че разговорите трябва да се въртят около бизнеса, а не около идеологията.

При това положение европейските представители се оказаха по-скоро в ролята на наблюдатели. “Преговорите могат да започнат едва след като те се разберат помежду си” – заяви външнополитическата комисарка на ЕС Фереро-Валднер, а председателят на Еврокомисията Барозу каза, че Европа трябва да познава стратегическата визия на Латинска Америка. Тази визия обаче отива в съвсем друга посока: президентът Чавес не присъства на официалната вечеря в четвъртък, за да участва в протестната среща на противниците на глобализацията.

Германският външен министър Щайнмайер подчерта, че пътят на Боливия и Венецуела не е пример за подражание в региона. “Латинска Америка не е глина в ръцете на Хуго Чавес” – каза той. Щайнмайер смята, че повечето латиноамерикански страни стоят всъщност много близо до вижданията и ценностната ориентация на европейците.

Конкретен напредък бе регистриран в отношенията с либерално-консервативните правителства, управляващи страните от Централна Америка. Коста Рика, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Панама и Салвадор искат да започнат преговори с ЕС за създаването на зона за свободна търговия. И дума не стана обаче за планираното споразумение за асоциация с икономическата общност Меркосур, обединяваща Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и в скоро време Венецуела. Тук главната пречка не са латиноамериканските разправии, а протекционистките земеделски субсидии на ЕС.