Енергийният конфликт между Русия и Белорус

Въпросният петролопровод се нарича “Дружба”. Само че тук изобщо не става дума за дружба, а за безкомпромисна политика. Крайно време е да се разделим с повтаряните като молитва уверения, че Русия била надежден енергиен доставчик. Който като Москва може така несмущавано да използва своя петрол и природен газ като оръжие, от него може да се очаква и по-лошо.

Вече станахме свидетели на подобен конфликт по същото време преди една година. Тогава засегнатите бяха Украйна, Грузия и Молдова. Беше само въпрос на време кога ще дойде редът и на Белорус. Ето че сега Москва се захвана яко с Минск. Това че последният диктатор на Европа е в състояние да се задържи толкова дълго на власт в Минск, Александър Лукашенко дължи и на Русия, която досега го снабдяваше с петрол и природен газ на субсидираните цени, валидни за вътрешния пазар. А държавните предприятия на Лукашенко обработваха частично тези суровини и ге препродаваха. Тъкмо на тази печалба се крепеше системата Лукашенко. Това също е един от начините, по които Кремъл прави политика със своя петрол и газ.

Поведението на Москва като търговец няма нищо общо с цивилизования бизнес. Това, което концернът Газпром прави с одобрението на Кремъл, се нарича просто изнудване. Или приемаш – или кранът се затваря. Русия иска да диктува правилата на играта, като при това така занижи стандартите, че сега ставаме свидетели на безпримерно загрубяване на нравите. Нищо чудно, че Азербайджан започва да играе със същата карта, като Москва. Газпром иска да повиши цената на природния газ от 110 на 180 долара, Баку доставяше на руснаците петрол – но сега вече край: доставките бяха спрени от вчера. Така на дневен ред е правото на силния: онзи, който разполага с богати природни залежи, просто започва да диктува правилата на играта. За Германия, за ЕС остава само един изход: колкото се може по-скоро да се измъкнем от енергийната зависимост от една-единствена страна.