Експерти по отбраната за евентуална мисия на НАТО в Ирак

– това много зависи от непосредствено предстоящи три срещи на президента Джордж Уокър Буш с част от ръководители на държавите от НАТО – на събирането на Г-8, на срещата на високо равнище в Истанбул и на честването на 60-годишнината от инвазията в Нормандия. От Вашингтон Даниел Шешкевиц описва изходните позиции.

Североатлантическата организация вече е ангажирана в Ирак. Тя оказва логистична подкрепа на Полша в южния централен регион – решение, което с единодушие бе взето от тогава все още 19-членната организация. Дали предстои по-широк ангажимент на НАТО в Ирак, това засега не е ясно, смята бившият Генерален секретар, лорд Джордж Робъртсън. Главна предпоставка за такъв ангажимент е евентуалната резолюция на ООН.

”За мисията на НАТО в Босна имахме резолюция, за Косово в началото – не. Но и там войските бяха изпратени за стабилизиране, тоест, в крайна сметка именно на базата на резолюция на ООН. Такава резолюция беше в основата и на мисията в Афганистан, тъй че всички са съгласни, че същото трябва да се отнася и до Ирак. НАТО оперира в рамките на ООН и не виждам друг начин за мисия на организацията някъде по света, освен с резолюция от Световната организация.”

В Ню Йорк вече под пара работят над такава резолюция. Защото САЩ желаят по-широк международен ангажимент за умиротворяването на Ирак. Бившият министър на отбраната на САЩ Уилям Коуън обяснява:

”Отговорност носят не само САЩ, но и всички свободни народи по света, които разбират какво би станало, ако в Ирак избухнат хаос и гражданска война.”

Коуън оптимистично смята, че дори противниците на войната Франция и Германия няма да възпрепятстват резолюция на ООН, която отваря пътя към операция на НАТО в Ирак. Според него обаче правителството на Буш трябва първо да подготви политически почвата. Тоест, да потърси сближаване с германския канцлер Герхард Шрьодер и с френския президент Жак Ширак. Германският външен министър Йошка Фишер вече даде сигнал, че с оглед на стабилността в Ирак и в целия регион Берлин евентуално няма да блокира подобно решение, макар че беше против войната.

Вече всички са наясно, че в Ирак има нужда от повече войска. В седмиците, оставащи до частичното възстановяване на държавния суверенитет на 30 юни, бунтовниците със сигурност ще се активизират още повече. Лорд Робъртсън смята следното:

”Колкото и висок да е авторитетът на ООН и на бъдещото иракско правителство, чудестранни войници ще бъдат нужди при всяко положение. Но за целта има нужда от международна платоформа, върху която отделните страни да качат своите войски и да имат правото да участват във взимането на политическите решения по въпроса.”

НАТО е именно подобна плаформа със съвета на посланиците, с редовните срещи между министрите на отбраната и на външните работи и, разбира се, със срещите на високо равнище между правителствените и държавните ръководители на страните-членки. Евентуална операция на НАТО с мандат от ООН в Ирак може би ще включи и държави, които не принадлежат към организацията. Джоузеф Ралстън, който доскоро командваше войските на НАТО в Европа, пояснява:

”В Босна и Херцеговина и в Косово бяха ангажирани над 30 страни, а не само 19-те държави от НАТО. Финландия и Швеция, например, активно участваха със своите войници в изграждането на граждански структури. Под командването на НАТО в балканските ни мисии имаше още войници от Мароко, Йордания, ОАЕ. Тъкмо този факт беше решаващ за ефективността на мисиите. Ако НАТО вземе решение за мисия в Ирак и привлече участници отвъд границите на своите 26 държави-членки, това ще бъде добър сигнал за другите държави.”