Едно красиво езеро, което си отива. Има ли надежда за Урмия

Езерото Урмия в Иран е вторият най-голям подобен воден басейн на планетата. През последните няколко десетилетия обемът му е намалял с 80 процента. Пресъхването на езерото води до солени бури, които застрашават препитанието на десетки хиляди жители, както и на местните фламинго, елени и диви овце. Изглежда, че сега положението се променя благодарение на една екологична програма. "Това е началото на възраждането на езерото. През последните 20 години положението постоянно се влошаваше. Но сега тази тенденция е спряна", казва ръководителят на проекта за съхранение на влажната зона Абофасл Абешт.

Според съобщение на иранските екологични органи, през декември за първи път е отбелязано леко покачване на нивото и площта на езерото в сравнение с предходната година. Учените смятат, че човешките дейности и климатичните промени са виновни за пресъхването на езерото. Напоследък съдържанието на сол в езерото достигна ниво, което застрашаваше от измиране местните раци. От години местните жители съобщават, че броят птиците, които се хранят с раци, намалява скокообразно. А вятърът все по-често навява солен прах, който създава сериозни здравословни проблеми. През 2013 година Иран и програмата за развитие на ООН стартираха проект за спасяване на соленото езеро. Проектът се финансира с 1 милион долара от Япония. И сега вече има надежда за спасението на този воден басейн.

Намаляване на водното потребление

Абофасл Абешт казва, че ще минат десетилетия, докато езерото достигне някогашното си ниво. Но началото е положено. Екологичният проект за спасяването на езерото залага най-вече на промени в селското стопанство. "Почти 85 процента от водата в езерото се използва в селското стопанство. Ние се опитваме да помогнем на селяните да намалят потреблението на вода чрез евтини и ефикасни методи", посочва Абешт. Проектът насърчава предимно биологичното земеделие и животновъдство, които използват естествени торове. Земята не се оре много дълбоко, за да се увеличат капацитетите ѝ за усвояване на водата. Селският стопанин Афшин Медади потвърждава, че новите методи му помагат да намали потреблението на вода и да намали разходите си. Той споделя, че новите инсталации са първоначално скъпи, но в крайна сметка той пести тор и вода.

Някои жители на областта се опитват по свой начин да спасят езерото. "Ние сме група от 20 жени. Създадохме два фонда, за да насърчим жените в занаятчийство и пестящо вода селско стопанство и да създадем устойчива работа в селото", казва Кобра Ашхари от селото Харегозлу. Стъпка по стъпка жените успяват да променят и мисленето на мъжете. Участниците в проекта засаждат вече само маслинови дръвчета и шафранови минзухари, които не изискват много вода. Освен това те тъкат килими, изработват кукли и платнени торбички, за да си осигурят алтернативен източник на доходи освен селското стопанство. Преди всичко обаче те искат да привлекат вниманието на хората към екологичните проблеми и да докажат, че "загиващата екосистема" на езерото Урмия може да бъде спасено.