Единствената жена-равин в Германия

Жена-равин - в Берлин това се случва за първи път от 70 години насам. Геза Едерберг е на 38 години и е избрана официално за равин през февруари тази година. Тя е най-младата и всъщност единствената жена на подобна длъжност в Германия. Това е малка сензация, тъй като много евреи не приемат жените-равини.

След холокоста евреите в Европа дълго време избягват да говорят за ролята на жената в юдаизма. Сега това постепенно се променя, но хората се нуждаят от време, за да го възприемат. Едерберг:

“Ясно е, че в много еврейски общности, в които жената и мъжът не са равнопоставени, хората не могат да приемат жена-равин. Когато, обаче, виждат на какво се опитвам да ги науча,

ме питат често, дали не познавам някой друг равин като мен, но не жена, а мъж.”

Геза Едерберг не носи еврейската кипа на публични места, за да не нарани никого, не само защото навремето шапката е била носена само от мъжете. А и поради факта,че Едерберг е кръстена в протестантска църква и едва преди 15 години приема юдаизма. Тя е подложена на критика от страна на много православни християни.

“Юдаизмът не е просто вяра, тази религия е свързана с много семейни традиции, с много общи преживявания. С добри, но и с лоши преживявания. Германските еврейски общности все още носят следите от холокоста и понякога ситуацията е изключително трудна, особено ако някой говори само за хубавите страни на юдаизма. Това може да създаде само конфликти.”

В берлинската еврейска общност идват много мигранти, най-вече от бившия Съветски съюз, които искат да открият юдаизма за себе си, тъй като докато са били деца, не са имали тази възможност. Едерберг:

“Много от тях идват тук с оскъдни религиозни познания, което всъщност е разбираемо, и първо се сблъскват с други трудности – нов език, нова работа. Точно това е и задачата на еврейската общност – да помогне на новодошлите в тази страна. Религиозните теми трябва да бъдат представени по интересен начин и с исторически факти. Когато напр. обясняваме нещо за еврейските празници, обръщаме внимание не само на това как евреите правят определените неща. Важно е хората да разберат защо, как и кога е възникнал определеният обичай.”

Поради тази причина Геза Едерберг издава със своя приятелка учебник по немски език, в който са представени много теми от юдаизма. Тя е основател и на германския съюз Масорти, който подпомага евреите и обръща голямо внимание на въпроса за съвместимостта на еврейските традиции и модерния живот.

Едерберг спазва строго еврейските традиции, семейството й празнува само еврейските празници, в неделя телефонът и компютърът са изключени. В дома й се приготвя само типична еврейска храна, което според нея не е никак трудно, тъй като в германската столица има привърженици на много различни режими за хранене.

Въпреки това и в Берлин животът на евреите не е толкова лесен. Поради постянната опасност от атентати, децата на Едерберг минават всяка сутрин през проверка за сигурност преди да влязат в класната стая.

Тя споделя:

“Това много ме ядосва. Решението със сигурност не е взето от берлинската еврейска общност. Ще сме много щастливи, ако то бъде премахнато. Но такава е реалността. Децата ни израстват с тези неща и за тях това е съвсем нормално. Веднъж детето на моя позната каза : ”Мамо, виж, там има синагога.” И майката го попита как е разбрало, а то отговори: ”Ами отпред има полицейска кола.”