Еврочленството – Предизвикателствата за България

В препоръките, залегнали във финалния мотинорингов доклад на ЕК за готовността на България за членство в ЕС от 26 септември тази година, с изискано дипломатична лексика е формулирано въвеждането на “механизми за сътрудничество и оценка на напредъка” в три ключово важни области – реформата на съдебната система, борбата с организираната престъпност и корупцията, и мерките, свързани със земеделието. Тези механизми, зад които всъщност се крие стриктното наблюдение и контрол от страна на Брюксел, се въвеждат от ЕК от датата на членството, сиреч от 1 януари и предвиждат мониторинг, както и предоставяне на периодична информация от страна на България за изпълнението на конкретно дефинирани за нея мерки и критерии.

Въпросните мерки и критерии, известни и с английския термин “бенчмаркс”, които в мониторинговия доклад са формулирани твърде общо, вече са детайлизирани и конкретизирани от ЕК като съвсем специфични показатели. Този важен механизъм ще бъде оповестен официално до средата на декември, но въпреки това повечето основни изисквания и насоки в него вече станаха известни. Важността на въпросните мерки за наблюдение и контрол, които досега не са прилагани спрямо нито една членка на ЕС, се състои в крайните изводи, които трябва да определят дали страната осъществява препоръчаните реформи по задоволителен за Брюксел начин или следва да бъде санкционирана с предвидените в договореностите мерки. За правна основа на този механизъм са взети двете специфични предпазни клаузи в Договора за присъединяване - чл. 38, свързан с правосъдието и вътрешните работи и чл. 37 - с функционирането на вътрешния пазар.

Известно е, че първият си “отчетен” доклад България трябва да представи през март идната година, а ЕК ще осведоми Европейския парламент и Съвета на министрите за оценката си през юни. За целта предстоят посещения на експерти от Брюксел, които освен да отчитат напредъка, ще могат да оказват и помощ. Според ЕК този механизъм ще действува до изпълнението на всички споменати вече “мерки и критерии” от страна на България.

Както може и да се очаква, най-силен акцент в направената “разбивка” на мерките и критериите, е поставен върху поредните поправки на българската Конституция и приемането на нов Закон за съдебната власт. В началото на миналата седмица на извънредно заседание, свикано дни преди окончателната ратификация на присъединителния договор от Германия, Народното събрание прие на първо четене четвъртата поправка на българската конституция. Въпреки многобройните въпросителни около “корекциите” и някои сигнали от Брюксел, че те продължават да бъдат “двусмислени”, опозицията подкрепи проектозакона и той беше приет с голямо мнозинство. Очаква се окончателното гласуване да се състои до края на годината. Според експерти, вече са готови проекта на новия Закон за съдебната власт, както и на новия Гражданско-процесуален кодекс, но те ще бъдат гласувани след приемането на поправките в Конституцията. По очаквания на правосъдното министерство, Гражданско-процесуалния кодекс може да бъде приет до март идната година, а приемането на новия съдебен закон ще отнеме повече време, за да бъдат уточнени функциите на новия инспекторат на Висшия съдебен съвет.

Твърде “чувствителни” предстои да станат и въпросите със земеделието. В септемврийския мониторингов доклад на ЕК е посочен механизъм, който би могъл да бъде задействан при закъснение на изграждането на т.нар. Интегрирана система за администриране и контрол. Забавеното създаване на Разплащателна агенция в земеделието поставя под въпрос отпускането на така нужните средства от еврофондовете. Очакванията на земеделското министерство са тази агенция да бъде одитирана до края на годината, като за акредитирането й ще бъдат необходими други 6 месеца, в случай, че бъдат осъществени мерките по заснемането и картографското регистриране на земеделските имоти. Засега от Брюксел изразяват песимизъм за възможността всичко това да приключи до края на идната година.

Не по-малко важна е и сертификацията на финансовото министерство, че може да разпределя еврофондовете по прозрачен начин. Този процес сега се намира в етап, който не дава особени надежди първите европейски пари да пристигнат по-рано от края на 2007-ма.

Така, въпреки набиращата скорост празнична еуфория около влизането на страната в ЕС на 1 януари, сложните реалности на бъдещото членство вече чукат на българските порти. Неслучайно директорката на Европейския институт в София Юлиана Николова каза в медиите: "За мен най-хубавото тържество би било, ако Първи януари го направим работен ден! Остава изключително много работа, а ние започваме европейския си етап с почивка...”.

Може би г-жа Николова е права.