Европрезидент телефонист

Европа реши кой да е президент и кой външен министър по начин, който прилича на тактиката на опитната ми тъща при решаването на кръстословици: понеже “6 отвесно” е “ра”, а “12 водоравно” е “Шукшин”, то няма как “7”, което е “индийски велосипедист от XIX век” да не е “Раша Путра”.

Не се шегувам, получихме за президент велосипедиста от XIX век! Как е възможно това? След толкова напъни и трудности? Никому неизвестен белгийски премиер (т.е. човек, чиято страна се разпада пред очите ни). Вместо талантливия Юнкерс, вместо блестящия Блеър, вместо умния Ферховстат (също белгиец впрочем).

Добрата стара леля

Преди време г-н Хенри Кисинджър язвително беше отбелязал, че не може да знае какво мисли Европа, защото тя няма телефон. Е, сега имаме телефон, но там ще се обажда не властов субект, а телефонист: “Момент така, ще ви свържа с фрау Меркел и мосю Саркози!...” Това, разбира се, нито е случайно, нито е въобще грешка. Това е осмислян и дългосрочен политически избор на сегашните ръководители на големите страни от ЕС и означава следното:

Първо: Избираме модел, при който президентът на Европа е по-скоро вътрешен механизъм, балансьор, поредната стабилизираща трансмисия, а не реален създател на политика. Най-малкото, защото този човек не притежава символен ресурс. С което:

Второ: Избираме европейският президент да не бъде в диалог с европейците. Нито г-н телефонистът има какво особено да ни каже, нито ние имаме някакво сериозно желание да слушаме за баланси. А такъв диалог е може би най-големият дефицит на Европа.

Трето: Избираме за Европа в близките години да продължи да пребивава в световните международни отношения в ролята на добра стара леля: “Не се карайте, деца, по-полека, всички сте по малко прави, но грешите...” Европа ще продължи да върви след събитията и да раздава постфактум бонбончета и лекарства.

Четвърто: Отказваме се президентът на Европа да е резултат от борба на идеи и изобщо от борбата. Този пост ще се заема след калкулации: християндемократите - толкова, социалистите - толкова, либералите и зелените - нищо...

Българите пак не участваха

Но най-важното и най-лошото е все пак, че в един главоломно променящ се свят Европа избира статуквото, а не промяна. Америка има чернокож лидер, предложил и наложил като решение на ООН унищожаването на ядрените оръжия! Китай е решил да закрепи Америка на лидерска позиция и да удържи долара като световна валута! Тези две достатъчни ли са или да добавя, че поне три малки страни се превръщат пред очите ни в ядрени сили?... И т. н.

В тези условия ЕС или бързо и рязко ще започне да интегрира някак си Русия и Турция, или ще започне бързо да губи значение. Още повече че и Русия, и Турция за първи път полуосъзнават, че не могат да продължат постарому.

Но не. Предпочетохме да не загубим, отколкото да се опитаме да спечелим много. Избрахме си велосипедиста телефонист. Впрочем, в България - 12-та по големина страна от 27-те - срамотно не участвахме в нищо от всичко това. Правителството мисли само за европарите. Публиката обсъжда единствено заплатата на еврокомисаря...