1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейският съюз след срещата в Брюксел

25 юни 2007

Национален егоизъм и пазарлъците за привилегии и национален егоизъм превърнаха европейската срещата на върха в недостоен театър .Коментар от Бернд Ригерт:

https://p.dw.com/p/B1BZ

С 27 страни-членки Европейския съюз стана така да се каже неуправляем.Спорът около договорът-страшилище с объркващото наименование реформаторски договор доказва , че правителствата работят главно едни срещу други.Дългата нощ от Брюксел показа ясно колко необходима е основна реформа на процедурите пътищата за взимане на решения.Полша просто искаше да покаже на Европа своята важност.Германската канцлерка и френският президент се съревноваваха кой да води режисурата на срещата.От тържествения дух на Берлинската декларация по повод 50 годишнината на Европейския съюз и от солидарност нямаше и помен. За някакво реализиране на практика в Брюксел вече не се говореше.Дори и да не беше заявявано открито , все пак е ясно , че Европа на двете скорости е неизбежна.Голяма група държави ще форсира сама интеграцията докато други на периферията , като Полша и Великобритания съзнателно остават назад.В ход е разруха на нравите .Европейската идея понася вреди. Всъщност на Полша не трябваше да се правят толкова много отстъпки.Като председател на Европейския съюз канцлерката Ангела Меркел трябваше да остане на твърда позиция.Останалите държави сплотено щяха да покажат на Полша докъде се простират границите на тяхната толерантност.Такава сплотеност не можа да се създаде така че покерът продълж докато изкристализира формула която никой не може да обясни на обикновените европейски граждани.Особено настъпателни бяха действията на британския премиер Тони Блеър който с попътния вятър на проблемните близнаци от Полша наложи своите промени в договора макар че самият той подписа преди три години текста на договора. Срещата продължи като на базар –един недостоен театър който сигурно няма да повиши отслабващото одобрение на европейските граждани за техния Европейски съюз.