1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европейските сигнали на българскагта парламентарна криза

8 февруари 2005

След изпускането на ”кризисното” политическо налягане в резултат на пазарлъка между НДСВ, ДПС и Новото време и стабилизирането на сегашния кабинет до изборите, възниква въпроса кои европейски сигнали не успя да разчете дясната опозиция в еуфорията си около поисканото недоверие към правителството на Симеон Сакскобурготски и свалянето на парламентарния шеф проф. Огнян Герджиков. Георги Папакочев се спи

https://p.dw.com/p/At2X

ра върху темата

:

В края на седмицата авторитетен български вестник отбеляза, че ”на българските политици така им замириса на власт, че тотално забравиха за избирателите си – държат се като котки, опиянени от валериан”. Особено повлияни от "валериана" на властта се оказаха лявата и дясна опозиция, които успяха ловко да свалят председателя на НС проф.Огнян Герджиков, като преди това внесоха и искане за гласуване на недоверие на правителството. В своето домогване към управлението, освен избирателите си, те демонстрираха склонност да пренебрегнат и двата важни фактора, които през последните 3 години оказват императивно влияние върху българската политика – членството на в Североатлантическия алианс и присъединяването на страната към ЕС.

Политизирането на това членство и на присъединителния процес се оказа еднакво непродуктивно както за управляващите, така и за опозицията. Защото ЕС и НАТО са основни приоритети на държавата, приети с консенсус още на 4 февруари 1997 година, когато под натиска на общественото недоволство БСП се отказа от втори управленски мандат и така предотврати избухването на гражданска война в страната. Видимо, обаче, в разразилата се парламентарна криза през последните дни, изкушенията НАТО и ЕС да се употребяват за тясно партийни цели, бяха неудържими.

В кулминацията на дебатите по повод снемането на председателя на парламента проф.Огнян Герджиков, в нарушение на Конституцията не беше дадена думата на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Опасенията бяха, че тя ще се опита да печели с изказването си време преди гласуването. После се изясни, че Кунева се е опитала да изпрати две важни послания към народните представители. Едното е да ги информира, че текстът на договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС е приет от Комитета на постоянните представители на страните членки и идната седмица ще бъде предоставен на двете съседки за евентуални последни езикови корекции и че до средата на март се очаква консолидираният вариант на Договора да бъде готов на всички официални езици на ЕС, включително и на български. След финално мнение на ЕК до края на този месец и на ЕП до средата на април, документа би трябвало да бъде подписан на 25 април.

Другото послание на министърът по европейските въпроси е било свързано с немаловажния факт, че присъединителния договор за България и Румъния е един и в случай, че България забави неговото подписване, това би засегнало нейната европейска и евроатлантическа съюзничка Румъния също. Нещо, което едва ли би било погледнато с добро око в Европа и отвъд океана.

Министър Кунева, която е и авторитетен юрист-конституционалист, през последните дни положи неимоверни усилия да обясни на попадналите под въздействието на властовия ”валериан” политически котки и котараци, че: Конституцията не дава право на служебен кабинет да подписва договора за присъединяване към ЕС, тъй като черпи правомощията си от непарламентарни източници при разпуснат парламент; че според Основния закон на държавата има само два вида кабинети – редовен и служебен; че т.нар.”експертно правителство” е неиздържано от юридическа гледна точка и по същество е кабинет на една или друга политическа сила; че предварителното условие за подписване на договора с ЕС са промените в Конституцията, а тези промени все още липсват. В този дух се оказа и становището на бившия конституционен съдия Георги Марков. Едва ли има някакво съмнение, какво би постановил и Конституционния съд по въпросния казус.

Впрочем Брюксел също подкрепи въпросната теза. Според говорителката на комисаря по разширяването Оли Рен, всяко, забележете, ”съобразено с Конституцията българско правителство може да подпише договора за присъединяването” и именно Основния закон на държавата определя «кой има право да подписва международни договори» от нейно име.

”Проблемът обаче не е кое правителство ще подпише договора, а дали при сваляне на сегашното правителство парламентът ще може да излъчи ново, за де не се стигне до разпускане на събранието, преди да са приети необходимите за подписването на договора с ЕС промени в конституцията”, подчерта говорителката на еврокомисаря Оли Рен.

Известно е, че силното любовно чувство замъглява здравия разум и доверието в сетивата. Така е при глухарите, които биват отстрелвани най-успешно в любовния им период – тогава те нито чуват, нито виждат приближаващият се ловец. И ако лявата опозиция в България се оказа склонна да реагира по такъв начин, в сегашния отговорен момент беше недопустимо и десницата да се лиши от политическите си сетива. Сигналите, които бяха изпратени през уикенда от Вашингтон и Брюксел трябваше да бъдат анализирани внимателно с цел изработването на умна и гъвкава политическа и коалиционна стратегия за спечелване на редовните парламентарните избори вместо да се изпада в еуфорично и безпринципно политиканстване.

Стратегия, която да не обърква десните избиратели и нито за миг да не поставя под съмнение европейската и евроатлантическа интеграция на страната.