Европейските санкции на проверка

Комисията по въпросите на външната политика на ЕС се опитва да намери отговор на този въпрос.

Беларус, Мианма - бивша Бирма, Китай - три страни, срещу които ЕС е наложил санкции. Наказателните мерки обхващат забрани за влизане на държавните глави в ЕС, замразяване на сметки или прекратяване на търговските отношения. Понастоящем обаче липсва обща политика на всички страни-членки на съюза. Формулирането на обща политика е неуспешно заради националните интереси. Това става ясно от доклад на европейската Комисия за правата на човека. Според Милан Хорачек, член на комисията и депутат от фракцията на зелените,

по отношение на санкциите ЕС често мери с двоен аршин

На силни държави като Русия не се налагат санкции. Санкционират се по-скоро слабите страни, казва Хорачек:

"Действителността показва, че не могат да се прилагат двойни стандарти и че санкциите не могат да продължат да се формулират така мъгляво. Това е противоречието, в което се намира ЕС. Ето защо е важно дискусията за санкциите да намери по широк отзвук."

Докладът на европейската правозащитна комисия разпали дискусия по въпроса, дали санкциите са годни като средство за упражняване на политически натиск. Според някои депутати по-важно е независими експерти да проверяват как се прилагат наложените санкции.

Критика беше отправена и отвън. Правозащитни организации като Амнести Интернешънъл настояват за

по-умерено налагане на санкции

Те са сериозен инструмент, с който трябва да се борави внимателно. Експертите от Амнести Интернешънъл не могат да приемат един аспект от доклада на Комисията за правата на човека към Европейския парламент. Николас Бегер от Амнести Интернешънъл:

"Критичен момент в доклада са черните списъци, т.е подкрепата на тези списъци. Те се съставят от тайните служби и могат да съдържат имена на фирми и частни лица. Примерът с тайните полети на ЦРУ доказа, че именно тези списъци водят до нарушаване на човешките права. Хора биват отвличани или изтезавани."

Въпреки критиките към доклада, депутатите смятат, че документът е важен, защото може да помогне за постигането на по-голяма прозрачност и намирането на обща европейска позиция по отношение на санкциите и тяхното прилагане.