Европейска нормалност срещу ориенталщината и соца

Предупредителното писмо на Майкъл Лий до българския заместник-министър Ивановски си има, разбира се, ясно предназначение. Но и вторият му план не е за подценяване. Прякото съобщение гласи: Не изпълните ли веднага изчерпателно изброените изисквания, лошо ви се пише! Следва каталогът от мерки, който по типичния скучен европейски начин затяга отвсякъде примката около врата на потенциалните крадци, мошеници, разхитители или обикновени мърлячи. Човек по инерция си мисли, че да преследваш бандити (пък макар и с бели якички) е вълнуваща работа, че адреналинът струи като фонтан, а публиката затаява дъх. Нищо подобно не се случва в

трилъра „Охрана на европарите”

под режисурата на Европейската комисия. В него вместо храбро ченге срещу лошите се възправят някакви бледолики бюрократи (едва ли не с ръкавели), които каканижат под носа си списъка от мерки, въздействащи по-скоро приспивателно, отколкото тревожно. И тъкмо това е уникалната хитрост и дори коварство на ЕС: всичко звучи бюрократично, досадно и общо взето безобидно, а докато се обърнеш – хубавите европейски милиони внезапно изчезнали. С други думи: В надлъгването между българския Андрешко и наивния брюкселски бирник изведнъж се оказва, че в блатото е зарязан не неканеният чиновник, а самият балкански хитрец. И че бирникът далеч не е толкова загубен и безпомощен, колкото изглежда, пък Андрешко ще си кисне в блатото до второ пришествие, освен ако не реши сам да се изтегли на светло и сухо.

Да, работата е проста: Става дума за пари, спазване на закона и контрол.

Ориенталщината и социализмът в България

не могат да се надживеят току-така за 10-15 години. Те са се утаявали поколения наред в мозъците на хората и в момента дори онези, които безцеремонно крадат европарите, които раздават на роднини държавни поръчки за стотици милиони или просто си затварят очите пред всекидневните десетпроцентови жестове за ободряване на един или друг чиновник, нямат съзнанието, че вършат някакво престъпление: „Голямо чудо, нали всички постъпват по същия начин. Пък и тук открай време си е така.”

Да, това е „българската нормалност”. И ЕС се опитва да промени тъкмо нея, да я подмени с европейската нормалност, където норма е спазването, а не заобикалянето на закона, точният отчет, а не повдигането на рамене и свойското намигване. Нравствената аргументация почти не помага – просто, защото много хора в България наистина не смятат шуробаджанащината и спонтанното „преразпределяне на благата” за нещо нередно. Но като оградиш европарите с гъстата мрежа от правила и изисквания – тогава дори най-сръчният български Андрешко ще удари на камък.

Вторият план в предупредителното писмо на Майкъл Лий се вмества в по-голямата рамка на европейската политика. Предприсъединителните фондове, за които става дума, всъщност вече са почти безинтересни за България. Толкова повече от тях се интересуват съседните страни, чакащи в преддверието на Евросъюза. За Хърватия, а особено за Македония и в перспектива за Сърбия предупреждението е изключително важно:

Изчистете корупцията и стегнете чиновничеството

иначе пари няма да има! Защото колкото и да критикуваме дрямката на София, провинциализма и безгрижното отношение към европейските изисквания, в сравнение със съседна Македония, например, България е светлинни години напред по цивилизационния път към правовата държава. Не случайно от Брюксел изпращат тъкмо през София съответното послание до страните от така наречените Западни Балкани: След като дори България я пращаме в ъгъла за наказание, за вас може и изобщо да не вдигнем капака от гърнето с меда!

Апропо, наказание. Писмото на Майкъл Лий наистина е необичайно остро като тон, но това е част от стандартната процедура. Която, между другото, е още твърде далеч от крайната мярка:

Изолация на България и замразяване на еврочленството.

Европейците вече веднъж се париха с тази мярка и едва ли толкова лесно ще решат пак да я наложат, особено на нова, малка и слаба и страна, която уж трябва да дръпне напред съседите си. Факт е, че в брюкселските коридори и в големите европейски столици се обмислят всякакви варианти, особено като се имат предвид и евроизборите догодина и очакваното влизане в сила на Лисабонския договор. Но политическото умуване и жестикулациите към собствените избиратели са едно, а тежките наказания – съвсем друго. В момента към София просто беше изпратено поредното предупреждение, което се отнася не толкова до малките пари от предприсъединителните, а до големите от структурния и кохезионния фондове. И до новата стопанка на фондовете Меглена Плугчиева, от която Брюксел очаква не чудеса, а лоялност и здрава работа.