Европейската централна банка през 2004

Всекидневно 300 млн души имат по нещо общо с Европейската централна банка - така е, откакто еврото бе въведено като единна европейска валута на първи януари 2002-ра година. Еврото /което напоследък неудържимо върви нагоре спрямо долара/ се определя като най-яркия символ на общата европейска идентичност и има явни отражения върху икономическото развитие в европейските държави. А диригентите на цялата офанзива се намират във Франкфурт на Майн - в централата на създадената през юни 1998-ма година европейска банка - там се взимат решенията за направленията във финансовата политика - от Съвета, който заседава два пъти в месеца. В него са представени 12-те държави, в които е въведено еврото, и чиито Централни банки, заедно с Европейската, образуват така наречената Евросистема - с основна цел гарантирането на стабилността на цените в Европа. Въвеждането на еврото носи предимства както за потребителите, така и предприемачите - улеснява движението на стоки и услуги и допринася за стабилността на вътрешния пазар в рамките на Европейския съюз. Улеснени са и пътуващите, на които въобще не се налага да обменят пари. Въвеждането на единната европейска парична единица доведе и до относителното уеднаквяване на цените в 12-държави - членки на валутния съюз, като една от основните задачи на Европейската централна банка е именно тази - да полага усилията през следващата година за 1000 евро да могат да се купят точно толкова стоки, колкото през тази, или с други думи - да поддържа стабилността на цените, като запази покупателната способност на еврото. Допустимият процент инфлация е 2 на сто. На тази база се оформят и решенията за провежданата от банката политика - съвместно с централните банки на 12-държави-членки.
В Европейската централна банка във Франкфурт работят 1200 души, официалните работни езици са 11. Наред с представителите на 15-те държави-членки на Европейския съюз, в екипите вече има и експерти от новите десет, които ще се присъединят на 1 май 2004. Тогава официалните работни езици на банката ще станат 20. Държавите, които оттук нататък предстои да се присъединят към Европейския валутен съюз, трябва да отговорят на цяла поредица икономически критерии - нисък процент инфлация, устойчиви държавни финанси, ниски лихви и стабилен обменен курс. Същевременно трябва да се гарантира и политическата независимост на техните централни банки. Това са основните критерии на сближаването, които, впрочем, и Швеция все още не удовлетворява. А другите 2 държави-членки на Европейския съюз, които не са членове на валутния - Дания и Великобритания, имат записано правото на избор да решат кога да въведат еврото като национална валута. Подобно право на избор новите държави-членки няма да имат, но отсега е ясно, че първата от тях ще може да се присъедини към валутния съюз най-рано през 2007-ма година - като се отчитат сроковете за приложение на различните изисквания. Както отбелязва, обаче, Михаел Щурм от отдела за международни и европейски връзки в Банката, докато след разширението населението в Европейския съюз ще се увеличи с 20 процента, икономическият потенциал ще нарасне само с 5 на сто. Трябва да се има предвид и, че доходите в новите 10 възлизат едва на 50 процента от доходите в сегашните държави-членки на Съюза.
В специален документ на Европейската централна банка е записано, че присъединяването на новите държави към Съюза ще се обсъжда индивидуално. С идеята на отделните държави да се дадат специфични препоръки - както се подчертава в публикуваното миналата седмица комюнике. С него Банката дава на новите членки ръководните си указания как да приложат критериите за промяната на курса. Изискването е в продължение на две години валутата на съответната държава да бъде вързана за еврото.
На последното заседание на Съвета на Европейската централна банка управителите на националните банки на 10-те присъединяващи се държави присъстваха като наблюдатели. Унгария, Естония и Литва отсега изразяват готовност за включване към евро системата още през следващата година - непосредствено след присъединяването към Европейския съюз. Но Банката предупреждава, че твърде ранното свързване на националната валута с еврото, преди да е постигнато достатъчно сближаване в икономическите показатели, е свързано с рискове. Препоръчва се и периодът на обвързаност да продължи повече от две години, ако това е необходимо за стопанското уеднаквяване.