Европа след атентатите в Лондон

Резултатите от последното проучване на общественото мнение в страните-членки на Европейския съюз относно бъдещото разширяване сочат, че подкрепата на съюза като цяло е спаднала, а между «големите» най-негативно настроени са британците и австрийците.

Атентатите в Лондон със сигурност няма да доведат до положителна промяна на този резултат. Особено, ако си дадем сметка за всекидневните измерения на случващото се и за стъписващия факт, че преди да тръгнат към своите последни самоубийствени мисии в живота си, терористите са били симпатични съседи на жертвите, крачели са сред тях като «нормални» хора и са споделяли едно и също «нормално» жизнено пространство.

Това би могло да превърне всеки непознат, всеки друговерец, всеки странник и дори всеки съсед в потенциален подозрителен субект за множеството поразени от страховата психоза граждани.

Именно върху подобна проста психологическа схема са изградени ксенофобските послания днес.

Тяхната популярност е особено голяма в Австрия, страната, която след по-малко от 6 месеца ще застане начело на Европейския съюз; страната, в която под натиска от Европейския съюз Георг Хайдер бе принуден да напусне крайната националистическа партия - Австрийската партия на свободата - и да тушира отчасти агресивната си реч. Това обаче по никакъв начин не намалява акустиката на лансираните от него тези. Преди три дни именно той предложи Виена да спре процеса на разширяване на ЕС, след като поеме председателството на 1 януари 2006-та. И тези призиви намират добър прием сред неговите съграждани: подкрепата за разширяването на съюза, регистрирана от Евробарометър, показва че едва 31 на сто от австрийците одобряват разширяването.

Страхът от днешния свят, в който от една страна се разширява над-националната супер мрежа на международните корпорации, които правят невъзможно преодоляването на огромната социална пропаст между мизерията и бруталния разкош, и от друга страна се увеличава неконтролируемото роене на болната фантазия на терористичните организации, поставят пред политическия хоризонт сложни бариери. Отговорът на националистите е най-лесният начин да бъдат заобиколени те.

Именно затова сме свидетели на следния парадокс: паралелно съществуват две реалности – едната е свободния виртуален свят, в който няма граници, нито митнически контрол, а другата е носталгията по затворения свят – свят контролиран, защитен, самодостатъчен, с повече държава и повече ред. Част от тези призиви звучат на митингите на Жан Мари Льо Пен и могат да бъдат прочетени в програмата на полската «Самозащита», например. Част от тези призиви всъщност доведоха в българския парламент 21 депутати, определени от наблюдателите като ултранационалисти. Въпреки тяхната антиевропейска реторика, австрийските и френските националисти вече са влезли контакт с техния лидер. Вероятно онова, което ги обединява ще е как да синхронизират действията си, за да разединят Европейския съюз. И да попречат на по-нататъшното негово разширяване.

За да синхроницират градуса на своя евроскептицизъмЕвропейският щрих на тази антиевропейска коалиция