1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

И 30 години може да не стигнат

Андреа Рьонсберг14 април 2016

Три седмици след атентатите в Брюксел основните заподозрени са арестувани, а летището отново работи. Белгийската столица обаче е все още далеч от възвръщане на нормалния си ритъм на живот. Репортаж на А. Рьонсберг.

https://p.dw.com/p/1IV9y
Снимка: DW/A. Rönsberg

На пръв поглед делникът в Брюксел изглежда като всеки друг нормален ден. При пролетните температури много хора използват обедната почивка, за да се порадват на хубавото време и заменят за малко офиса с близкия парк. Както винаги е било, би си казал някой. Но това е само половината истина.

Три седмици след атентатите от 22 март, терористичната заплаха не е отменена, макар тя да бъде понижена от четвърта на трета степен, а главните заподозрени извършители междувременно да бяха арестувани. Тежковъоръжени войници продължават да патрулират по улиците на града, а влакчетата на метрото се движат в икономичен режим.

Задръствания и затворени метростанции

Летището в Брюксел е отворено отново, а въздушният трафик - отчасти възстановен. Въведените допълнителни мерки за сигурност обаче предизвикват огромни задръствания по улиците и магистралите в района. Някои пътници дори са принудени да слизат от такситата и да продължат пътя си до летището пеша.

В началото на седмицата бяха отворени още две метростанции. Затворена обаче остава Маалбек, на която при атентатите загинаха 16 души, както и още няколко други спирки на метрото. От общо 69 метростанции в белгийската столица, 17 не са обслужвани в момента.

"Готови сме да отворим повече метростанции, но имаме нужда от гаранции за тяхната сигурност", казва говорителката на фирмата-оператор на брюкселското метро STIB-MIVB. Тя има предвид нуждата от разполагане на повече сили за сигурност в района на тези станции.

В началото на тази седмица белгийското правителство командирова 300 войници, които да следят за реда и сигурността по улиците и метростанциите в града. От Синдиката на държавните служители гледат тревожно на това развитие и твърдят, че постепенно "ситуацията става невъзможна".

"Не можем да поддържаме дълго мерките"

От атентатите в Париж насам, степента на терористична заплаха в Брюксел се колебае между трета (възможна и вероятна заплаха) и най-високата четвърта степен (сериозна и непосредствена). Много от полицаите и войниците страдат от емоционално изтощение (Бърнаут). "Сред тях има хора, които от месеци не са почивали и страдат от синдрома на Бърнаут. Не можем дълго време да поддържаме такава степен на терористична заплаха", казва експертът по сигурността от брюкселския институт "Еmond" Томас Ренард.

Хората в Брюксел не са убедени, че разполагането на допълнителни сили за сигурност може да помогне. "Не знам как войниците могат да предотвратят следващ терористичен атентат. Какво могат да направят те, ако някои се самовзриви? ", пита французинът Еманюел, който работи в централата на ЕС в Брюксел.

Belgien Brüssel Anschlag Terror Verdächtiger Videostill
Мохамед Абрини ли е "човекът с шапката"?Снимка: picture-alliance/dpa/Belgian Federal Police

Въпреки синьото небе и пролетните температури, настроението в Брюксел си остава потиснато. Защото и след ареста на "мъжа с шапката" от видеозаписа на летище "Завентем" много въпроси остават без отговор. Според силите за сигурност, задържаният е Мохамед Абрини - вероятният трети участник в атентатите на брюкселското летище. Много експерти по терора обаче се съмняват, че това действително е "мъжът с шапката". При разпитите си заподозреният се показа изключително сговорчив и експертите се питат защо му е трябвало да направи доброволно признания, да издава плановете за нови атентати и да продава шапката си, вместо тайно да се освободи от нея?

Разбита ли е терористичната мрежа?

"Опасността не е преминала. Сега разбираме, че атентатите от Париж и Брюксел не са дело на отделни извършители, а на цяла терористична мрежа", казва Томас Ренард. Еманюел и колегите му от централата на ЕС също не си правят никакви илюзии. "Властите тепърва трябва да се захванат с проблема. Възможно е неговото решаване да отнеме 20 или дори 30 години", казва роденият в Брюксел италианец Нело.

Прескочи следващия раздел Повече по темата