Европа и българските привидности

Георги Папакочев се спира върху изпратените от ЕК сигнали.

Високопоставеният европейски чиновник Майкъл Лий като че разочарова българските управляващи. Противно на тяхната войнствена риторика след спирането на 220-те милиона евро по програма ФАР, в която гостенинът беше визиран лично като виновник за тази обидна „несправедливост”, в София той обезсмисли подготвените нападки срещу него с твърде поучителната за местните политически нрави европейска дипломатичност.

Г-н Лий даде да се разбере, че зад решението за спирането на фондовете стои цялата ЕК, а визитата си е осъществил „по молба на комисаря по разширяването Оли Рен”. Гостът даде поредния шанс на страната да не загуби окончателно останалите близо 400 милиона евро по програмата с предстоящата проверка на техническата мисия, и успокои предколедно

изнервените български управляващи

като ги увери, че техните усилия са в правилната посока, и че за появата на конкретни резултати е необходимо още време. Така, привидно, тонът на диалога София-Брюксел изглежда нормализиран и досегашното статукво в отношенията на 26-те с най-проблематичната и най-бедна 27-ма членка на съюза – възстановено.

Но това е само привидно. Както е известно, обсъждането на темата за спрените еврофондове беше стратегически отложено от „Тристранката”, както в България наричат Съвета на лидерите на управляващата коалиция, също за края на идния месец, най-вероятно след проверката на техническата евро-мисия. През настъпващите коледно - новогодишни празници и честванията на следващите ги многобройни януарски светии, едва ли изпълнителната власт може да направи много за реанимацията на двете разплащателни агенции, за повишаването на административния капацитет, за потягането на контрола върху евро-средствата или за децентрализираното управление на фондовете.

Заяждане с България?

Дори по-лошо – ангажирани все по-интензивно с набиращата скорост и сила предизборна кампания, партийно оцветените ръководства на институциите ще поверяват все повече оперативната работа около европейските пари на странни фигури от управленската периферия, като един зам.-министър на регионалното развитие, който обяви шумно по медиите, че „въобще не искал да разговаря с Майкъл Лий” и че спрените средства били „поръчкова схема” и „заяждане” с България.

Известно е, че злобата, подобно на алкохола, замъглява съзнанието и пречи на трезвите оценки. Генерирането на антиевропейски емоции в България е възможно да доведе ситуация, в която националните интереси, политически и икономически, могат да се „разтворят” в киселината, произвеждана пропагандно от нейните собствени управляващи. Това е недопустимо. И вероятно българите предстои най-сетне да го проумеят.