Еврожурнал

Преди няколко дни планът за действие на правителството, който съдържа над 100 конкретни мерки по критичните глави от доклада беше представен от министър Меглена Кунева пред шефа на генерална дирекция «Разширяване» Майкъл Лий. Според него в работните чернови на всички ангажирани с изпълнението на тази програма трябва да е записано: противодействие на корупцията, борба с организираната престъпност, мерки срещу прането на пари, реформи в съдебната система, финансов контрол, въпросите свързани с конституцията, ядрената безопасност плюс останалите текущи и срочни задачи…

Два месеца – кое по-напред! – е логичното възклицание след изброяването на всичко онова, което все още предстои… Информацията, че изпълнението на плана за действие на правителството ще бъде контролирано на всеки две седмици от експерти от Брюксел може да бъде тълкувана по два начина:

Първо като сериозна ангажираност от страна на комисията за темповете, с които се движим; второ като недоверие, че без дежурен учител в занималнята, няма да можем да си напишем домашното; и трето – като демонстрация за начина, по който трябва да се работи.

Именно тук си струва да обърнем внимание на новия сигнал: опасност, който светна пред темата за ядрената безопасност!

Територията е извънредно чувствителна, защото е тест за политическата отговорност на сегашния кабинет. На всички е известно, че довчерашният най-яростен противник на затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ «Козлодуй», така да се каже флагменът на ядреното лоби в България, е днешният министър на енергетиката. Именно това обстоятелство, както и популистките гласове за провеждането на референдум обясняват изразеното недоверие от страна на комисията, че България е страна, която си държи на думата. Искането на Брюксел за демонтаж на блоковете показва именно такива настроения.

И независимо от решението на Овчаров да пожертва директорът на АЕЦ «Козлодуй» съмнението в двойните стандарти, които не веднъж сме прилагали остава.

Остават само два месеца до окончателния доклад на Еврокомисията, който ще бъде публикуван през септември. Трескаво, хаотично и нервно се разменят идеи какво може да се направи за толкова кратко време… Време на футбол, отпуски и кандидат-президентска кампания. Време, в което хем да съобразим промените с реалностите в страната, хем Брюксел да ни хареса.