Евродокладите: начин на употреба

За добро или за лошо, това внимание болезнено опари както управляващите, така и много български граждани. „Срам за България”, „България на позорния стълб”, „България – най-слабият ученик в ЕС” – такива обобщения вървяха по медийния конвейр не само в страните от ЕС, но дори в Китай, Русия и Ватикана, та чак до Саудитска Арабия. Да, престижът на България тежко пострада, както обобщи германският Франкфуртер Алгемайне. И то не само сред политиците и в Брюксел, ами и в очите на средностатистическия читател, слушател и зрител. Вярно, той не разбра съвсем ясно какви точно пари са разхитени, кои европейски фондове са замразени, защо ЕС не активира прочутата предпазна клауза и дали наистина Румъния се справя по-добре. Обаче и у него, и сред международните предприемачи (които четат Икономист, Файненшъл Таймс и Уолстрийт Джърнъл) се затвърди убеждението, че корупцията в България е проникнала навсякъде, чак до най-горните равнища на управлението, че престъпни мрежи бъркат в джоба на европейския данъкоплатец, а конкурс или държавна поръчка просто не могат да се спечелят без подкуп. В Германия това последното е стигнало дори до знанието на белокосия литературен патриарх Мартин Валзер, на когото по принцип хич не му е работа да се занимава със САПАРД или ФАР.

Дали наистина в България царят африкански нрави

както каза пред Дойче веле друг германец, експертът граф фон Валдердорф? Не, косвено му отговориха неколцина европейски коментатори, несправедливо и неверно е единствено България да се сочи като черна овца в ЕС. Първо – корупцията твърде добре вирее и в страни като Италия и Гърция, а за тях доклади и санкции няма, както писа холандският НРС Ханделсблад. Второ – немалко европейски фирми и концерни дават не само пример, но и активен принос за корупцията в България. И трето – българите и румънците извадиха лошия късмет да влязат в ЕС точно в момента, когато (след референдумите в Холандия и Франция) гражданите на Общността изпаднаха в особено лошо настроение, а политиците се почустваха длъжни да ги ободряват с решителни действия. Без да се съобразяват с факта, че от спирането на парите всъщност ще пострадат много почтени български предприемачи, фермери, че и така наречените обикновени хора.

Всички тези уговорки плуваха някъде из медийния поток около европейските доклади, но нека не се лъжем: те почти не променят общото впечатление. А това впечатление още дълго ще се изписва като гримаса по лицата на европейците в контакта им с България и положително ще влезе в графата „Опасности” на онези инвеститори, които имат бизнес-интереси към страната. Дано само не се окаже прав един германски вестник, който писа тези дни, че с докладите Еврокомисията си е умила ръцете и занапред всичко ще продължи по старому.