Евроатлантическото бъдеще на Балканите

Какви са новите отговорности на България за развитието на интеграционните процеси в условията на променящата се обстановка на Балканите и в Кавказкия район е темата на международната конференция, която започна преди няколко часа в столичния хотел « Шератон ». Конференцията е организирана от Информационния център на НАТО в София, Министерството на външните работи и Института « Отворено общество » в сътрудничество с Министерството на отбраната и Атлантическия клуб на България.

При откриването на този форум министърът на външните работи Соломон Паси обърна внимание върху небивалия позитивен прецедент в историята на Югоизточна Европа – регион, в който всички държави са положили усилия за едно общо бъдеще – евроатлантическото.

В този план безспорно за всички страни от тази част на континента първи приоритет става регионалното сътрудничество.

Това е отправната точка и на експертния доклад изготвен във връзка с форума, който започна днес. В него е обърнато внимание на четирите международни договора, а именно мирното споразумение от Дейтън, Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Охридското и Белградското споразумение, въз основа на които бе постигнат мира в Западните Балкани.

В известен смисъл би могло да се каже, че инерцията да се възприема този регион като буре с барут, като неизчерпаем извор на негативни характеристики е прекъсната. На Балканите вече няма нерешими проблеми. Готовността на съседите да обсъждат заедно начина, по който трябва да живеят един до друг, е белег за необратимост на процеса.

Разбира се, тази обща рамка не може и не бива да скрива всички различия и проблеми, които съществуват както между отделните държави, така и по отношение на невинаги адекватния подход на Запада, който ту приема ролята на съветник, ту на пазач, ту на балансьор в съществуващите спорове.

Всъщност…ако отидем назад в историята – макар че от това едва ли има голяма полза – може би бихме се съгласили, че именно Западът носи отговорност за днешните балкански реалности, заложени в черновата на модерната история много преди дядовците на съвременните политици да са участвали в нейното правене.

Това обаче е сантиментално-емоциионално отклонение от темата. Съвременният лаксикален апарат и международните механизми, с които говорим и с които се справяме с реалността са съвършенно други. Днес светът стана по-малък и Балканите са само щрих върху общия рисунък…

Симпатичен жест при откриването на форума тази сутрин, бе връчването на златния знак на Министерството на външните работи от министър Соломон Паси на председателя на Гръцкия атлантически клуб Теодосиус Георгиу.

В работата на конференцията, която продължава и утре, участват експерти от държавни институции, неправителствени организации и водещи журналисти от България, Албания, Македония, Сърбия, Черна гора, Косово, Хърватия, Босна и Херцеговина, Румъния, Гърция, Турция, Азербайджан, Армения и Грузия както и представители на НАТО, Европейския съюз, ОССЕ и Пакта за стабилност.

Някои от темите, които ще бъдат обсъждани на този форум, като споделената роля между публичната дипломация и неправителствените организации, ще предложат вероятно един нов и по-модерен модел на взаимодействие в сфери считани доскоро като изключителен приоритет на държавата. Работата на конференцията продължава и утре.