”Евроатлантически седмичник”

Редовните годишни доклади на ЕК за напредъка на кандидатките за членство в ЕС по изпълнението на критериите от Копенхаген бяха очаквани с надежда от всички Централно и Източноевропейски страни до момента на тяхното окончателно влизане в съюза. Сега България и особено Румъния с трепет очакват констатациите на еврокомисията, констатации, които би следвало да обявят формално края на преговорите с двете страни и да дадат ход за подписване на договора за тяхното присъединяване към ЕС.

Като цяло надеждите на България за този доклад са оптимистични. Казно иначе, значителни изненади едва ли ще има, след като страната приключи успешно преговорите за европейското си членство. Както е известно,България бе призната за функционираща пазарна икономика през 2002 г. като в тогавашния доклад на ЕК се посочваше, че "тя трябва да бъде в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на Съюза в средносрочен план, при положение, че продължава да прилага своята програма от реформи, за да отстрани оставащите трудности." Оттогава беше направено немалко. В края на юли натрупаната инфлация беше 1,4 процента, като за трети път през тази година беше отчетена дефлация. Безработицатабеше свалена до 12%, и според специалисти намалението и вече формира устойчива тенденция. По предварителни данни, преките чуждестранни инвестиции за периода януари - юли са 1.343 млрд. евро - почти двойно повече в сравнение с отчетените 795.6 млн. за същия период на миналата година. Нивото на преките инвестиции покрива 185% от дефицита на текущата сметка, докато през миналата година съотношението е било 89.6 на сто. За първите седем месеца на годината валутните резерви са нарастнали с 313 милиона евро в сравнение с декември миналата година, като през юли са достигнали близо 5.5 милиарда евро.

Но в тазгодишния доклад на ЕК се очаква да има както плюсове, така и минуси. За това говорят и някои предварителни, но непотвърдени информации за пасажи от документа, разпространени от авторитетни медии.

Със сигурност България се очаква да бъде критикувана в главите "Транспорт" и "Конкуренция", но най-вече в главата "Правосъдие и вътрешен ред". Според министърът по европейските въпроси Меглена Кунева трите глави са били затворени със "специално внимание" и по тях може да се очаква изключително внимателен мониторинг от страна на Брюксел. И докато забележките към глава "Конкуренция" вероятно ще бъдат свързани с практиката на Комисията за защита на конкуренцията и стриктното прилагане на законодателството, отнасящо се до държавните помощи, то критиките за съдебната реформа, борбата срещу престъпността и корупцията се очаква за бъдат най-сериозни.

В последния работен ден на септември българският парламент гласува на второ четене поправките в Наказателнопроцесуалния кодекс. Опозицията и ДПС бламираха повечето от предложенията на кабинета за прехвърлянето на редица престъпления към дознателите от МВР, като най-тежките престъпления остават към следствието. Казано с други думи, лобито на съдебната власт в Парламента успя да запази сегашното статукво, като по този начин осуети поредния опит за реформа в съдебната власт и не се съобрази с интензивните конкретни препоръки на ЕС за промени в тази област. Въпреки всичко НС успя да направи някакви промени в Наказтелно процесуалния кодекс, като по този начин спази формално принципите за реформа в наказателното производство, но това едва ли ще бъде "преглътнато" така лесно и пасивно от Брюксел. ЕС ще продължи настоятелно да иска реална промяна в съдебната реформа, която да гарантира, че ефективността на следствието, прокуратурата и съда са на ниво. Защото едва ли 25-те биха желали сред тях да се появи държава, която не е в състояние ефективно да вкарва престъпниците си в затвора. Поради това, независимо от констатациите в годишния доклад, докрая на тази година или най-късно в началото на следващата Брюксел ще изпрати нова група експерти по глава "Правосъдие и вътрешни работи",която ще проверява обстойно дейността на Министерството на вътрешните работи по отношение борбата с организираната престъпност и корупцията. И още едно показателно очакване, свързано с годишния доклад на Еврокомисията за България - в него най-вероятно ще бъде поставен и въпроса за смекчаване на предвидените в Наказателния кодекс санкции, които биха могли да бъдат налагани на журналисти, както и до липсата на стратегия за развитие на електронните медии в страната.

В случай на като цяло положителен последен доклад за напредъка на страната по изпълнение на критериите от Копенхаген съществува още едно условие, което би гарантирало подписването на присъединителния договор през април или май догодина – това са наложителните промени в българската Конституция, свързани с предаването на български граждани на друга държава или международна юрисдикция; разширяване на избирателното право на българските и европейските граждани; въвеждане на квалифицирано мнозинство за ратификация на международни договори; правомощието на правителството да представлява България в органите на ЕС и задължението на МС да съгласува националните позиции пред ЕС с Народното събрание.

Очакванията са тези промени да бъдат гласувани до месец декември тази година.