Държавите от ЕС въвеждат ограничения за работа

Както и преди с бързо растящата си икономика Ирландия си остава единствената държава от ЕС, която не е въвела ограничения за търсещите работа граждани от новите държави-членки. По време на преговорите по приемането някои от сегашните членки договориха срокове за ограничаване свободното наемане на работна ръка. Като непосредствени съседки на новите членки Германия и Австрия от самото начало настояваха за 7-годишен срок за ограничаване на възможностите за търсене на работа. Междувременно към този срок се присъединиха Белгия и Финландия. Швеция и Дания обявиха, че ще издават разрешителни за работа само на онези, които могат да представят трудов договор. Шведският премиер Гьоран Персон заяви, че ще е наивно неговата държава да остави вратите си отворени, докато всички останали ги затварят. Също и Великобритания, която доскоро приветстваше притока на работна ръка от източна Европа като съживяване на икономиката, сега си промени отношението. Лондон въведе първоначално две години ограничение. Премиерът Тони Блеър иска да стресне тези, които възнамеряват да злоупотребят със социалните осигуровки на европейските държави. Франция, Гърция и Испания ограничават достъпа на работна ръка също за две години. Испания договори с Полша квоти за определени промишлено клонове като например строителството. В Италия работна ръка от новите държави-членки би трябвало да се ползва със свободен достъп, но под натиск от своя министър от дясната партия Лега Норд премиерът Силвио Берлускони може да реши да въведе ограничения.

Ситуацията е непрозрачна не само за потенциалните работници от държавите-кандидатки, но също така и за специалистите от европейската комисия в Брюксел. Старите 15 членки не са задължени да информират Брюксел за процедурите си. Те трябва да представят правилата си едва след две години. Правилата могат да бъдат продължени за още пет години. През първите две години старите държави членки не са длъжни да представят мотиви за въведените мерки. Европейската комисия преценява, че годишно по около 250 хиляди дужи от новите държави-членки ще търсят работа на Запад. Към този брой не спадат самостоятелните бизнесмени, малките предприемачи и членовете на семействата им. Ограниченията въобще не се отнасят за тях. В Германия предимно в земеделието вече работят 250 хиляди поляци. Експертите по миграцията от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са на мнение, че в новите държави-членки няма силно изразен натиск за преселване. Комисарят по разширението Гюнтер Ферхойген обаче не е доволен от неуреденото положение, само че според договорите за приемане старите държави членки не са задължени да въведат общи правила. Комисията в Брюксел изтъква, че веднага след като нов гражданин на ЕС получи законно работно място в стара държава членка за него се отнасят същите правила за социално осигуряване като за гражданите на тази държава. Британският вестник Файнаншъл Таймз заяви, че сега пада маската на мнозина оратори, защото европейските лидери не са обяснили на гражданите си разширението на съюза, така че може да се стигне до недоверие и дори до ксенофобия. Експерти се опасяват, че ограниченията могат да усилят нелегалната експлоатация на работна ръка от държавите-кандидатки след 1 май тази година. Тези потенциални миграционни работници могат да пристигат като туристи без визи и тогава да потъват сред населението на старите държави-членки.