Завръщането на природата, прииждането на историята
2 юли 2020
Цялата зала е пълна. Всяко място е заето, балконите - също. Нещо невиждано през последните месеци. Първият ден, в който операта в Барселона отваря. Почти 3000 саксии с растения на всяка седалка. Зеленото контрастира меко с червения плюш и позлатените полилеи. Най-сетне трябваше да се случи. Сцената е сюрреалистична, но и това, което имаме последните месеци, също не е обичайният свят. Кого да поканиш на концерт, когато страхът още е във въздуха, вирусът е тук и хората не могат да излязат? Растенията. Те винаги умеят да слушат. Не се въртят, не кашлят, не се страхуват, изпитват една тиха добронамереност.
Тиха благодарност
Квартетът свири „Хризантеми" на Пучини. Едно произведение, вдъхновено от природата, вдъхновено от растения и сега върнато пак на тях. Какво по-естествено нещо. Накрая четиримата музиканти стават и се покланят на публиката от зелени слушатели. Този поклон е другото важно нещо. Да се поклониш пред растение, кактус, алое, филодендрон, пред онова, което расте около теб и ти носи кислород. Тиха благодарност.
Този концерт може да бъде възприет като един ексцентричен жест и нищо повече. Но тъкмо неговата екс-центричност е важна. За да ни извади от собствената ни его-центричност. От центъра на света, където сме се пльоснали от векове. Неслучайно събитието е под името "Концерт за Биоцена“.
Преди време писах в един от романите си, че човек трябва да замлъкне за малко, за да чуе гласа на друг разказвач - животно, растение, морско конче, мида, които са трупали мълчания досега. Всъщност те са разказвали, но техният приглушен, потиснат разказ се е превръщал в слюда и лишеи, водорасли, мъх, мед. И сега това замлъкване на човека се случи по извънредни причини.
Знаеш ли, каза една приятелка, никога не съм забелязвала смяната на сезоните, сега я видях. Аз също. Наблюдавах бавно и съсредоточено за първи път как листата превземат бавно клоните на дървото отвън, как зеленото всъщност има различни нюанси и е малко грубо и неточно да го наречеш просто с една дума. От дете не бях чувал толкова ясно гласа на птиците. Опитвах се да разпознавам коя птица пее. Започнах да чета за тях. Една съседка каза, че е различила 19 различни вида птици от балкона си. Никога преди не сме си говорили за птиците и дървото отвън със съседите.
Чудех се как биха изглеждали нашите истории, разказани от другите същества наоколо. Да имаме и тази гледна точка е добро упражнение по емпатия. Да си представим литературната класика, преразказана за животни от животни. Да разкажем например “Старецът и морето” от Хемингуей през очите на рибата, на оня марлин. Нейната борба с жилавия старец и морето е не по-малко драматична от неговата. Тя е героят, който се бори на живот и смърт в тази история. Да чуем цялата история през гласа на една риба, кървяща, оглозгана, но съпротивляваща се до смърт. Това бих нарекъл нова природна емпатия, environmental empathy. Но и да изнесеш концерт пред зала, пълна с растения, също е добро начало. И то, както става с даровете, е важно в двете посоки, в случая особено важно за нас.
Денят е днес
Природата се завръща по различни начини. Можем да чуем по-ясно птиците ѝ. Но можем и да усетим през тялото си справедливото отмъщение на кланиците и всички индустриално избити животни. Когато не схванем метафизическото послание, идва буквалното и физическото. Този вирус е буквален и физически. Така става, когато не разбереш предварително метафизическото предупреждение. Нужна е радикална смяна на гледната точка, ако искаме да продължим да живеем. Това е, на което би трябвало да ни научи този вирус. Да разширим полето на емпатия не само към най-близките си, не само към другите по-далеч от нас, не само към тези с друг цвят на кожата (странно е, че през 2020 трябва да си го кажем), но и към природата, от която идваме. Това също е нова природна емпатия.
Природата се завръща. А от това, което виждаме последните седмици, разбираме, че се завръща и историята. Онова, за което дълго сме мълчали, после обикновено приижда като потоп. Ще трябва да поговорим и с двете - с природата и с историята. Всички отлагани разговори един ден се завръщат. Денят е днес.