Дуисбург: много българи, малко положителни примери

На темата се спира вестник "Ди Велт". Предлагаме Ви статията с известни съкращения:

"В България получавахме твърде ниски заплати. Дойдохме в Германия с надеждата за по-добро бъдеще", обяснява Диана Стаменова, която днес живее в град Дуисбург. 39-годишната българка все още не говори добре немски език, затова се налага някои от думите ѝ да бъдат превеждани. В България Диана е работила като шивачка, днес изкарва парите си като детегледачка. Съпругът ѝ е бивш служител на БДЖ, в Дуисбург работи във фирма за почистване на домове и сгради. Двамата имат две дъщери - на 9 и 4 години. Семейството живее от две години в квартал Хохфелд.

11 185 българи са се преселили в Дуисбург от приемането на България в ЕС досега. За същия период от Румъния са пристигнали 8447 души. През 2011 година броят на живеещите българи и румънци в града е бил все още само 3800. През последвалите седем години той се е увеличил с пет пъти. Засилената имиграция от Източна Европа се оказва огромно предизвикателство за община Дуисбург.

В Дуисбург българите като Диана са малко

Семейството на Диана Стаменова е от ромски произход и е един от положителните примери за успешна интеграция. Вероятно поради тази причина то остава извън светлините на прожекторите. Много от сънародниците на Диана обаче и хората, с които те сключват съмнителни сделки, създават проблеми на града и често попадат в регионалните медии. В публикациите най-често става дума за безскрупулни хазяи, които настаняват семействата в ужасни квартири и ги карат да плащат високи наеми, за измамници, касиращи социални помощи и детски с нередовни документи, за силен шум, за боклуци и мръсотия. "Това не е хубаво за нашия народ", казва Стаменова, обяснявайки, че ѝ е трудно да разбере поведението на някои от сънародниците ѝ. "Има хора, които са работоспособни, но не работят, а би трябвало. Германия предоставя толкова много възможности." Тя разказва, че неотдавна колата ѝ спукала гума и имала нужда от помощ, но се срамувала да каже, че е българска ромка от Хохфелд.

Не само в Хохфелд живеят българи. Много мигранти от България са се заселили и в Марксло - другия проблемен квартал на град Дуисбург. Там на посещение са били както канцлерката Ангела Меркел - през 2015, така и държавният глава Франк-Валтер Щайнмайер - през март 2018. Сега, в началото на ноември, Дуисбург бе посетен и от Михаел Рот, държавен секретар в министерството на външните работи. Неговото посещение започна от Марксло и приключи в Хохфелд. На срещата с представители на градската администрация и жители на Хохфелд, Рот даде за пример Диана Стаменова и три други мигрантки - една българка и две румънки, които се опитват да водят достоен живот в Германия. "Това са истински истории на успеха, но за съжаление имаме твърде малко от тях", казва Рот. Градските служители бързо разясняват на държавния секретар колко трудна е ситуацията. "Тук ние не се борим за дигитализация, а за класни стаи, за маси и столове", казва общинският служител Райнхард Шмид, който отговаря за квартал Хохфелд.

Дуисбург и още десетина германски градове привличат като магнит българите и румънците. В много от тези градове има голяма ромска общност. Там е висок и броят на необитаваните жилищни сгради. Само в Дуисбург празните къщи и жилища доскоро бяха около 10 000. Според местните власти, много от източноевропейците се преселват по тези места, за да се възползват от германската социална система.

Какво предприема Дуисбург?

Градската управа на Дуисбург вече е опитала какво ли не, за да се справи с проблемите, възникнали покрай засилената миграция. Градът изгради огромна мрежа от интеграционни услуги, костващи милиони. Бяха открити нови места в детските градини и в училищата. Същевременно бяха взети и рестриктивни мерки срещу измамниците. В Дуисбург е в ход инициативата "Нулева търпимост. За по-голяма чистота в района", която би трябвало да осъществява контрол в кварталите. Бе разработена и концепция за по-добра интеграция - особено за квартал Марксло. В кварталите на града бяха отворени и няколко бюра, към които българите и румънците могат да се обърнат за съвет или помощ и в които се разяснява какви са нормите за добро поведение в Германия. Съществува и работна група, която периодично инспектира занемарените жилища на мигрантите. В групата участват пожарникари, преводачи, данъчна полиция, служители на митниците и представители на социалните служби. При подозрения за извършено престъпление, те информират криминалната служба на Северен Рейн-Вестфалия.

Според данни на градската управа, преди две години списъкът с проблемните жилищни сгради е включвал 120 къщи, към тях се добавят още 53, декларирани като необитавани. От есента на 2016 година 30 от тях са напълно затворени, а други 5 - частично. Процесът обаче е бавен. Местният пожарникар Ралф Хойберг, част от работната група, разказва за ужасяващите гледки, на които е попадал: десетки хора, скупчени един до друг по матраци в една-единствена стая, стаи, потънали в боклук и мухъл, оголени кабели, паразити… Работната група успява да окаже натиск над безскрупулните хазяи най-вече с аргумента за липсваща противопожарна защита. Обикновено след проверка и наличие на такъв проблем къщите биват обявявани за негодни за обитаване, а наемателите са длъжни да се изнесат в рамките на няколко часа. Тогава собственикът е принуден или да ремонтира имота по спешност, или да го отдаде на търг. За да не попаднат тези сгради обратно в нелоялни ръце, служители на регулаторните органи присъстват на търговете и се запознават с потенциалните купувачи. Целта е една: да се сплашат онези лекомислени кандидати, които търсят бърза печалба.

Задачата на работната група е трудоемка, не на последно място, защото собствениците на сградите често предприемат юридически стъпки. Хойберг обаче е оптимист: "Мисля, че работата ни е с дълготраен ефект. Някои от собствениците дори доброволно опразват къщите и започват обновяването им, още преди да сме стигнали до тях", казва пожарникарът.

Твърде малко от българите и румънците имат редовна работа

В рамките на своето посещение в Дуисбург държавният министър в министерството на външните работи Михаел Рот се срещна и със Зьорен Линк, кмета на града. Линк още веднъж повтори позицията си, позната на всички от години: "Дуисбург знае какво е интеграция. Ние се грижим с удоволствие за всички онези, които пребивават законно тук. Но да си гражданин на ЕС не означава, че имаш право да се възползваш от социалните системи на други страни от Общността". Линк има предвид онези мигранти от ЕС, които се заселват в Германия, но не работят. Те би трябвало да напуснат Германия, защото, според кмета, такива хора не би трябвало да имат право на пребиваване.

Една трета от близо 20 000 мигранти от България и Румъния, заселили се в Дуисбург, са непълнолетни. Хората над 18 са близо 13 500, но едва около 4 000 имат редовна работа. "Разбирам, че голяма част от мигрантите все още не са успели да се интегрират на трудовия пазар и вероятно няма да успеят и в бъдеще", казва Линк. Затова и много от тези хора разчитат на помощи от държавата.