Дори на Изток се шири страхът

Най-големият им страх е, че чуждестранните инвеститори могат да се оттеглят, смята авторката на статията Фридерике Майер-Буркерт.

"Украйна: Страх от държавен банкрут", "България на дъното на европейската икономическа прогноза" - това са само някои от заглавията от изминалите седмици, които не предвещават нищо добро. Новини за спирането на продукцията на Дача в Румъния или временното затваряне на румънската леярна Арселор Митал не оставят и място за съмнение. Финасовата криза не подмина и Югоизточна Европа, коментира авторката на статията. При това България и Румъния доскоро имаха доста добри позиции. Високи темпове на растеж, население, което не свива потреблението си, ниски работни заплати, квалифицирана работна ръка и нисък плосък данък. Идеалните предпоставки за чуждестранните инвеститори.

В България понастоящем има 1200 представителства на германски фирми. Медодобивната компания Норддойче афинери и Луфтханза Техник са последните два герамнски концерна, които изложиха инвестиционните си планове за България. Енергийният концерн РВЕ беше избран за стратегически партньор при изграждането на АЕЦ Белене, четем по-нататък.

Новата средна класа обича да купува

Предимно в големите градове на страните в Югоизточна Европа има ниско ниво на безработицата. Надеждата за повишаване на доходите и все още същаствуващата потребност от наваксване стимулират потреблението на средната класа. Потреблението и инвестициите в Румъния и България обаче са на кредит. А това понастоящем се превръща в проблем. Заради големия дефицит в платежния баланс икономиките на тези страни са особено застрашени от икономически кризи. В България дефицитът в платежния баланс е 24 на сто, в Румъния 14 на сто. Още едно доказателство, че страните са живяли над собствените си финансови възможности, коментира Майер-Буркерт.

Банките търсят вътрешно рефинансиране

Търсенето на кредити нараства бързо. Влоговете обаче не успяват да задоволят търсенето. Ето защо сега банките търсят скъпо вътрешно рефинансиране на кредитите. Тежко засегнати от кризата са най-вероятно австрийските Банк Аустрия, Ерсте банк и Райфайзен, които през последните няколко години доста агресивно експандираха на Изток. Междувременно чуждестранните банки са станали по-резервирани при раздаването на кредити. Последиците вече са на лице. Редица строителни проекти в Букурещ и София са спряни. Чуждестранни консултанти информират за трудности с рефинансирането дори на международни концерни, четем още в изданието.

Най-лошият сценарий

би бил, ако чуждестранните инвеститори се оттеглят от тези страни, смята екпертка от Прайсуотърхаус Купърс в Букурещ. Такова развитие засега обаче не може да се очаква. С кризата нараства и нуждата от подобряване на производителността в България и Румъния. Последователната борба срещу корупцията, подобряването на инфраструктурата и ефикасността на обществените институции заемат освен това първите три места в списъка с желания на чуждестранните инвеститори в България и Румъния.