Доклад на Световната банка за състоянието на държавното управление в 209 държави

Качеството на държавното управление има значение не само поради ефекта си върху качеството на живота на гражданите на една държава. Финансовите специалисти гледат на него като на ключ, с чиято помощ чужди инвеститори и донори на помощи могат да оценяват бизнес климата и надеждността на държавните механизми за използуване на помощите. Сега в Световната банка са разработили метод, използуващ 6 нови критерия за оценяване на държавното управление. Според тях, тези критерии позволяват да се избегнат субективността и политическите пристрастия и да се измерва реалната промяна в стандартите на управление.

Първият критерий измерва политическите, граждански и човешки права; критерият «Политическа нестабилност и насилие» измерва стабилността на правителството и заплахите от тероризъм; «Ефикасност на правителството» измерва компетентността на бюрократичния апарат и качеството на гражданските услуги. Останалите критерии се отнасят до спазването на законността, контрола върху корупцията и способността на правителството да регулира пазарната политика. Тези критерии според авторите деполитизират отношението към правителствената дейност и предлагат ясен поглед към реалното състояние на управлението. Те посочват, че дори малки подобрения отнасящи се до спазването на законите могат да доведат до около 300% увеличение на прихода на глава от населението.

Най-общото заключение в новия доклад който използува тези критерии и сравнява данните за управлението в 209 държави за периода 1996-2004 година, е че качеството на управление почти навсякъде по света стагнира и не показва тенденция към подобряване. Това се отнася както за т.нар. «бедни» така и за «богатите» държави. Авторите сочат, че главната сила която може да предизвика положителни промени в управлението е политическата воля на правителството. Това са показали примерите в няколко държави в Източна Европа, които са сред малкото подобрили своето управление: те са на първо място Словения, след нея трите балтийски републики.

В България има подобряване на управлението по няколко от критериите. Ефективността на правителството и регулационните му способности спрямо пазара, както и контрола върху корупцията са се е повишили спрямо 1996 година с 20% до 25%. Подобрило се е спазването на правата на гражданите. Спазването на законността обаче е по-слабо през 2004 година в сравнение с 1996. Политическата стабилност, която достига високата си точка от почти 64% през 2002 гоидина, през 2004 година се е върнала на 51%, колкото е била през 1996.

Въпреки това България е една от трите държави с най-висока политическа стабилност на Балканите: тя е на трето място след Хърватия и Румъния. Турция остава далеч зад тях. Най-ниска е стабилността в Алабания и Сърбия. Балканските «стабилни» държави обаче изостават с цели 30% от добрите модели на Словения и трите балтийски държави, които са начело в листата на източно-европейските страни не само по този критерий, но по общото качество на своето управление.