Добре че беше Пендачанска...
8 септември 2008Българската оперна певица Александрина Пендачанска изпълни речитатив и рондо на Доня Ана от операта "Дон Жуан" на Волфганг Амадеус Моцарт. Александрина Пендачанска долетя за няколко часа в Германия, по-точно в Кобленц, и безспорно веднага превзе сцената на зала Райн-Мозел като най-голямата звезда на тържествената гала, поредния Кобленцки концерт, който затвори големия цикъл с различни жанрове на класическата музика. „От Метрополитън Опера – в Кобленц” – такава беше рекламата за българското мецосопрано, макар че в момента Пендачанска пее в Париж. Партньори в Кобленц й бяха още една българска певица, младата надежда Кремена Дилчева, естонският баритон Лаури Вазар и чудесният държавен оркестър Рейнска филхармония под диригентството на руснака Даниел Райскин. В програмата – арии от моцартовите опери „Милосърдието на Тит”, „Идоменей”, „Така правят всички жени”, „Дон Жуан”, „Вълшебната флейта” и „Сватбата на Фигаро”, разделени по средата от сюитата на Чайковски „Моцартиана”.
„Българската връзка” в този концерт беше многопосочна
Първо – приходите ще отидат за едно училище за деца със слухови увреждания в Пловдив. Пловдивският университет е партньор на университета в Кобленц, а Приятелският кръг към този университет беше и един от съорганизаторите на концерта. В дъното на всичко, разбира се, и този път е почетният консул на България в германската провинция Райнланд-Пфалц Карл-Юрген Вилберт, председател на една от най-мощните организации на работодателите в Германия – Занаятчийската камара. Вилберт е важна фигура и в ротарианското движение, така че Ротари-клуб също помогна с дарения за децата в Пловдив.
На концерта в Кобленц имаше и високо политическо присъствие: българският вицепрезидент Ангел Марин и вицепремиерът на Райнфланд-Пфалц Карл Петер Брух. Но политиците бяха само рамка на спектакъла, както и те самите скромно си признаха. В центъра беше прекрасната музика на Волфганг Амадеус Моцарт, за чието първо гостуване в Кобленц през 1765 година припомни конферансието на концерта. Тогава 9-годишният Моцарт имал соло-изпълнение в двореца на курфюрста, но – ако се съди по записките на баща му Леополд – гостите от Залцбург не са били впечатлени от нищо друго, освен от добрия апетит и едрата глътка на домакините си.
Вазар и Дилчева - изпълнения на добро европейско равнище
Гостите на концерта в Кобленц, на вид главно представители на местното добро общество, от своя страна бяха впечатлени особено от актьорските изпълнения на естонския баритон Лаури Вазар, който уплътняваше коценртно изпълнените на арии с някои театрални, дори буфо-елементи. Вазар в момента живее в родния град на Моцарт, Залцбург, има участия във Виена и в Хановер. В Германия пее и другата българска участничка Кремена Дилчева, която след университета във Виена дебютира в Потсдам, после става член на Младежкия състав на Баварската държавна опера, а през 2003 година дори участва в спектакъл под диригентството на Джеймс Ливайн. Но все още не е пяла в България. И Вазар и Дилчева предложиха изпълнения на добро европейско равнище, но силните им гласове все още се нуждаят от школовка. Това изобщо не важи за
звездата на вечерта Александрина Пендачанска
която печели публиката с отлично обработения си, характерен мецосопран и с невероятния си темперамент, както пише специализираното списание „Лопера”. Достоен партньор й беше петербургският диригент Даниал Райскин, който в момента ръководи Държавния оркестър Рейнска филхармония, но иначе има в творческата си биография концерти във виенския Музикферайн, с Берлинските филхармоници, с Концерхебау от Амстердам и още няколко оркестъра от първата световна лига. Оперната гала под неговото диригентство и пред една въодушевена публика в Кобленц ще помогне на увредените деца в Пловдив, а и направи добра реклама на българската култура. За хората с малко по-изтънчен вкус и с някакви сведения от областта на класическата музика изнервящо подейства само натрапчивото присъствие на конферансието Улрих Щелтер – местна забележителност с лъскаво сако. Слава Богу, музиката до голяма степен кашира неговите баналности.