Добре ли плащат наистина в Брюксел?

Всички са съгласни, че в сравнение с националните бюджети, бюджетът на ЕС е относително скромен - само един процент от общия БВП на страните-членки. Често са изтъква още, че чиновниците и служителите в евроструктурите като брой са по-малко от администрацията на големи градове от калибъра на Виена, например. Евросъюзът плаща заплати на 45 000 постоянно назначени служители, но за тези заплати и за пенсии изразходва едва 3 процента от 140-милиардния си бюджет. Не е кой знае какво, така че допреди финансовата криза никой не го правеше на въпрос. Но откакто Еврокомисията изисква от държавите да правят икономии, в ответ и те поискаха евроинституциите да затегнат колана. Британският премиер Камерън заплаши, че няма да одобри бюджетната рамка за 2014-2020 година, ако не се сложи таван на заплатите на европейските чиновници.

Въпросът придоби толкова експлозивен характер, че в рамките на преговорите за бъдещите заплати на еврочиновниците всеки нов вариант беше маркиран със специален воден знак, за да се предотврати изтичане на информация. Подобна поверителност в Брюксел налагат само по най-важните теми. Малко преди лятната ваканция Еврокомисията и парламентът обявиха предстоящата реформа в статута на еврочиновниците, която само отчасти удовлетворява исканията на Германия и няколко други страни.

2,5 млрд. евро икономии

В бъдеще европейските чиновници ще работят по 40 вместо досегашните 37,5 часа седмично. Отсега нататък новоназначените ще започват с работа с перспективата за пенсия едва на 66-годишна, а не на 63-годишна възраст. Отпуските и заплатите леко се съкращават, а преминаването в по-горна тарифна категория става по-трудно. Съкращават се и свободните дни, през които международните служители могат да се прибират в родината си. Закриват се общо 2 500 работни места, като очакваните от всичко това икономии възлизат на 2,5 милиарда евро.

Главната преговаряща по темата от страна на Европарламента, германската социалдемократка Дагмар Рот-Беренд смята, че с това въпросът е приключен. Според нея исканията на Великобритания, Германия и Австрия били абсурдни. Рот-Беренд директно обвинява най-активните по темата политици в популизъм и твърди, че те само търсели евтин успех, описвайки еврочиновниците като някакви оядени служители без връзка с действителността. На същото мнение са и в Еврокомисията и в Синдиката на еврочиновниците. Те обаче сякаш не се сещат, че примерно запазващите се доста щедри годишни премии предизвикват тъкмо този тъй наречен популизъм. Според тях европейските чиновници изобщо не получават толкова високи заплати. Пък и ако искаш да привлечеш талантливи и компетентни кадри, трябва да им предложиш и съответното заплащане – гласи техният аргумент. В Брюксел твърдят, че за германци и за британци работата в европейските структури вече изобщо не е атрактивна, и че броят на кандидатите от тези страни непрекъснато намалява.

Факт е, че еврочиновниците взимат заплати колкото дипломатите. Хората в най-ниската категория изкарват по 2 654 евро месечно. Но специалистите с висше образование по правило започват на по-високо равнище със заплата от 4 350 евро. По правило чиновниците на всеки две години могат да преминат в по-горна категория, така че на най-високото равнище заплатата може да достигне до 18 371 евро. Това се отнася до назначените след 2004 година. Назначените преди това изкарват до 30 процента повече. Разбира се, това не са чисти пари, защото еврочиновниците плащат до 45 % данък, макар че се ползват и с различни данъчни облекчения. Те внасят 12 % от заплатата си в Пенсионния фонд и плащат още едно извънредно отчисление, което в момента възлиза на 6-7 процента.

Колкото Меркел

Същевременно всички еврослужители, които не са от Белгия (тоест – мнозинството) получават допълнителна необлагаема надбавка от 16 %. Те имат право на детски надбавки и на още няколко бонуса, които общо могат да достигнат до няколкостотин евро месечно. Така един чиновник на най-високото равнище в момента може да заработи чисти между 12 500 и 16 500 евро, стига да има две деца и да не е от Белгия. Това е почти толкова, колкото взима германската канцлерка – ако не броим нейната депутатска заплата. Еврочиновниците имат право безплатно да изпращат децата си в Европейското училище, където годишната такса иначе достига до 10 000 евро. А през първата година от договора си получават обратно и ДДС.

Повечето от тези привилегии се запазват и след последната реформа. Германия и още няколко държави искаха да ги съкратят още. Те настояваха например 16-процентната надбавка за живеене далеч от родината да важи само през първите няколко години, да се повишат пенсионните вноски и да се замрази ежегодното повишаване на заплатите. В същото време мерките за икономии засегнаха особено сериозно не друг, а секретарския персонал в евроструктурите. Освен това около 10 000 европейски служители, които са с временни договори, са поставени в по-лошо финансово положение от чиновниците и пенсионерите – тази критика пък отправят синдикатите.

АГ, ДПА, Фокус, ЗЦ, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов