Днешният германски печат изобилства от коментари по повод ...

вчерашната пресконференция на американския президент Буш във връзка с положението в Ирак. "Манхаймер Морген" отбелязва, че тя е била впечатляващо доказателство за политическа безхаберие. Там четем :

Доколко все по-заплетеното положение в Ирак ще навреди на Буш вътрешнополитически, е много по-неясно, отколкото изглежда на пръв поглед. Вярно е, че предизборната борба на президента се утежнява, защото му липсват успехи, които да могат да бъдат демонстрирани и защото му се открива второ слабо място, свързано с дебата за пропуските в борбата срещу тероризма - не къде да е - а тъкмо в сферата, в която най-много му се искаше да изиграе своите козове - тази на националната сигурност. От друга страна ескалиращото насилие в Ирак води до растяща солидарност със собствените войски, които предлагат на Буш шанса да се изявява като "военен президент", имащ нужда от подкрепата на своите граждани.

Вестник Франкфуртер Рундшау по същата тема коментира:

"Онова, което привържеиците на Буш - а от тях в САЩ все още има удивително висок брой - с удоволствие хвалят като твърдост и устойчивост, сега се оказва ясно изразена игнорантност, която може да бъде обяснена единствено с религиозно усърдие. Джордж Буш е пленник на една представа за света, която познава единствено категориите "добро" и "зло". С ревностното усърдие на мисионер главнокомандващият на най-мощната военна сила в с света игнорира всички оправдани подозрения за това, че отличава само тези две неща.

Лявоориентираният "Нойес Дойчланд" коментира и поведението на съюзниците на САЩ:

Болшинството от готовите на сътрудничество коалиционни партньори на Буш също се държат твърдо, но техните войски се затварят във воентните си бази и оставят САЩ сами да водят окупационната си война. Даже британски диплмати - все пак представители на най верния съюзник на Буш - междувременно смятат за много "наивно" намерението именно по този начин Ирак да бъде воден от диктатура към свобода, като под свобода се разбира демокрацията от западен тип. Даже и предаването на властта на временно иракско правителство на 30 юни не обищава някакъв бърз успех. Има ли изобщо признати представители на иракския народ, на които да може да се предаде властта? Временният управителен съвет засега не е доказал нито авторит, нито компетентност. Възстаналите шиити и сунити гледат на членовете на съвета като на марионетки.

На възможностите за посредничество към бунтуващите се иракски шиити, вестник Зюддойче Цайтунг" пише :

Иранците са братя по вяра на иракските шиити. Висшото духовенство на двете страни предствлява хомогенна класа, свързана чрез родство и възгледи. По времето на диктатурата на партията Баас, тази религиозна общност имаше своя център в Иран. Сега иракските шиити развиват ново самочувствие. Тяхната йерархия е равнопоставена на иранската.Тя не е зависима нито от указания, нито от финансови поддръжки. Затова Техеран би могъл да посредничи в конфликта, на не и да се разпорежда, какво да правят иракските шиити.

И накрая един отзив на Вестдойче Алгемйне Цайтунг ВАЦ от Есен за израелското предложение за изтегляне от ивицата Газа и американската позиция по това:

"Шарон отново замисля нещо лошо и този път той се надява на благословията на Буш. Официално израелецът оповести, че военните и заселниците трябвало да се изтеглят от ивицата Газа. Само че в замяна на това Шарон очаква напълно неприемлив ответ: той оска да задържи шест големи селища на Западния бряг на река Йордан - тази област следва в дългосрочен план да стане израелска. Ако Бу,ш наистина одобри подобни намерения, това би била нова съдбоносна външнополитическа грешка. За пореден път Буш неправилно оценява значението на палестинския въпрос за отношенията между Запада и мюсюлманския свят, за пореден път той изцяло подценява националната гордост на арабите."