Дискусията за носенето на забрадки от учителките в Германия

Никак не е чудно, че споровете за носенето на шамия се превърна в една от най-острите вътрешнополитически теми през миналата година. Продължаващите спорове по въпроса дали учителки-мюсюлманки имат право да преподават с шамий, засяга основни ценности на германското общество. Фактът, че дебатите продължават се дължи от една страна на това, че Конституционният съд не взе решение по въпроса, а го обяви от компетентност на отделните федерални провинции. От друга страна германският президент Йоханес Рау се намеси със забележката, че към всички религии трябва да се отнасяме като към равни. Така, който забрани на учителки да носят забрадки в училище трудно ще може да защити носенето на християнско монашеско расо. До това заключение води последователното прилагане на изискването на Йоханес Рау за равнопоставеност на религиите в германските училища. На пръв поглед изглежда логично, само че в Германия нещата са малко по-сложни отколкото в съседна Франция, която е строго светска държава. Ценностите, вписани в германската конституция са много по-силно повлияни от християнската религия. Дали те могат да бъдат приведени в съзвучие с изискването за равнопоставеност ще трябва тепърва да се изясни.

В дискусиите за това парче плат не бива да се забравя едно, а именно, че шамията на първо място е политически и едва след това религиозен символ. От тази гледна точка дискусията придобива съвсем различен акцент, защото за разлика от Франция в Германия не става дума дали на ученички да се забрани да идват на училище с шамии, а дали на държавни служителки може да се разреши по време на учебни часове да носят политически символи. Шамията демонстрира преди всичко едно, а именно подтискането на жената, а това противоречи на основното ни предписание за равенството. От тази гледна точка, беше грешка, че миналата година конституционен съд не можа да стигне до решение за общовалидна забрана за носенето на шамии за учителки, които в Германия са държавни служителки. Тази забрана щеше да окуражи много мюсюлмански момичета да се противопоставят на изисванията на бащите и братята си. Това беше пропуснат шанс.

Вместо това ще продължат дискусиите за носенето на шамии от учителките, защото правителството на отделните федерални области сега ще трябва поотделно да вземат решения. Остава да се надяваме, че те ще хвърлят светлина в мрака и германците ще се доближат на още една стъпка до собствената си културна самоличност.