1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Джими Картър и мирът в Близкия Изток

27 февруари 2007

През последните месеци бившият американски президент Джими Картър трябваше да изслуша много и то остра критика по адрес на последната си, 20-та поред книга, посветена на близкоизточния конфликт. За публичната дискусия по темата в своя “Картър Сентър” в Атланта бившият президент бе привлякъл силна подкрепа – бившата външна министърка Мадлийн Олбрайт. Повече от Катя Ридербуш:

https://p.dw.com/p/Atco
Снимка: AP

В книгата си “Мир, а не апартейд за Палестина” Картър заема откровено пропалестинска позиция. Много критици бяха особено раздразнени от думата “апартейд” в заглавието, която навеждала към сравнение между политиката на Израел и системата на расово разделение в бивша Южна Африка. Пилотологът Кенет Стайн, например, писа, че произведението на Картър “изобилства с фактически грешки, плагиати, баналности, невероятни твърдения и измислици”.

Мадлийн Олбрайт защити Картър, заявявайки, че той бил предсатавил много точно същнвността на близкоизточния проблем. Все пак тя не пожела да спести всякаква критика на Картър, отбелязвайки, че положението в Близкия Изток не може да се сравнява с обстановката в Южна Африка. Освен това дъщерята на еврейски преселници от бивша Чехословакия напомни, че е излишно постоянно да се критикува Израел, един стар съюзник на САЩ. От своя страна израелците трябвало да разберат, че палестинците също имат законни права.

Картър се защити, заявявайки, че изобщо не нападал Израел; целта му била да предизвика дебат, който да убеди враждуващите страни да се върнат на масата за преговори. Той обясни, че използва понятието “апартейд” не в контекста на расизма, а като “принудително разделение между два народа, живеещи на една и съща земя”.

Двамата видни политици от опозиционната Демократическа партия бяха обаче абсолютно единодушни във ведро-необузданата си критика по адрес на администрацията Буш. Олбрайт смята последната близкоизточна инициатива на външната министърка Райс за “безполезна”, а Картър – за “прекалено закъсняла”.

Преминавайки към общото поле на външната политика, Картър отбеляза, че с възприемането на доктрината на “изпреварващия ядрен удар” президентът Буш е предприел “драматична промяна в отношенията на САЩ с останалия свят”. Олбрайт окачестви иракската война като “най-големия провал в историята на американската външна политика”, за което получи бурни аплодисменти от преобладаващо консервативната публика в залата. “Проблемът е, че ние американците искаме да бъдем обичани” – заключи тя.