Джанфранко Фини и италианската политика

Който иска да чуе мнението на Италия по външната политика, поднесено с един благозвучен бас, той се вслушва в новия външен министър Фини, който от два месеца насам ръководи изненадващо добре дипломацията на своята страна. Който иска да чуе нещо смислено по Холокоста и актуалната опасност от омаловажаването на антисемитизма, той също се обръща към шефа на Националния алианс - една партия на десницата, която този месец точно преди десет години се сбогува с постфашисткото Социално движение и се превърна в Alleanza Nazionale.

През януари 1995 малцина очакваха толкова политическо умение и демократична откровеност от младия тогава Фини. Един от тези малцина беше обаче миланският милиардер Силвио Берлускони, който съвсем трезво бе преценил, че за търсеното от него мнозинство му трябват всички гласове вдясно от центъра и затова лично се застъпи за освобождаването на постфашистите от идеологията ала Мусолини. Това подейства. Впрочем навремето, в пристъп на младежки порив, самият Фини бе обявил Мусолини за "най-големия държавник на 20 век" - както някои комунисти все още мислят за Сталин. Междувременно Фини се дистанцира от това си изявление - толкова много, че той и дясната му партия безпроблемно преглътнаха оттеглянето от Националния алианс на внучката на Мусолини Алесандра и други десни екстремисти.

Също толкова много, че назначаването му за външен министър - като приемник на отишлия в Европейската комисия в Брюксел Фратини - не срещна сериозни възражения. При това въпреки че Фини се спречка със суперминистъра на Берлускони, Тремонти, и миналото лято издейства оставката му.

Със своя изборен дял от 12 до 15 процента, Националният алианс изпреварва другите две малки коалиционни партии в кабинета - Християндемократите на центъра на Фолини и Лига Север на Боси. По този начин Фини заема ключова позиция в дясноцентристката коалиция, от която той се надява да се възползва на предстоящите през април регионални избори.

Същевременно той е достатъчно трезвомислещ да не се изсилва с амбициите си и да не залага на омаломощяване на Берлускони. Той съвсем вярно си е направил сметката, че подобна стъпка ще го отпрати незабавно в опозицията. Затова, казват, бъдещето му било в това да си извоюва авторитета на все по-силния човек на десния блок, без когото нищо не става. Това предпоставя обаче добро представяне на неговия Алианс на регионалните избори. За постигането на тази цел ще бъде впрегнат целият надпартиен блясък на външното министерство - Фини като звучния, солиден глас на Италия в света, в двустранните отношения и международните организации. Фини знаеше какво иска навремето, знае какво иска и сега.