Десният кандидат за президент

Изглежда, че десните са все по-твърдо решени да подарят на Георги Първанов втори президентски мандат. Някои наблюдатели започнаха да се шегуват, че общия кандидат на десницата ще бъде издигнат веднага след изборите. Протакането под формата на различни видове консултации, преговори, намеци и реплики през медиите прави все по-невъзможно издигането на силен кандидат. След толкова несериозно отношение на самите партийни централи и техните лидери към процеса за търсене и намиране на човек, едва ли ще се намери някой с тежест и име, който да ги жертва във вече почти обречена битка. А че СДС и ДСБ нямат сериозно отношение към изборите личи от имената, които бяха представени от двете централи до този момент. И най-запалените им привърженици не са допускали и за миг, че проф.Георги Бакалов или Веселин Методиев имат някакъв шанс срещу Първанов. В още по-голяма степен прозвуча абсурдно идеята на ДСБ адвокат Иван Груйкин да е печелившата обединителна фигура. Очевидно е, че до тук времето бе загубено във взаимни тактически надлъгвания. От една страна ДСБ не иска същинско обединение със СДС с което, се раздели по много сериозни причини преди две години. От друга обаче изборните резултати на партията не й позволяват да играе самостоятелно като първа сила в дясното, каквато беше първоначалната идея. ДСБ е принудено от конюнктурата да се съобразява със СДС и останалите и прави това с нежелание, което личи. СДС пък е твърдо решено да се претопи в необятното лоно на Бойко Борисов и неговата всеядна популистка формация. Само закъснялото й обявяване и неясния все още статут на кмета, който няма право да е официален партиен лидер, забавиха Петър Стоянов да му връчи трите букви срещу бъдещо лично участие във властта. Стоянов изглежда, че още не се е излекувал и от загубата, която претърпя от Георги Първанов и единственото, което желае днес е реванш. Тактическата игра на СДС се състои в следното – преговорите за обща кандидатура да се бавят до последно и когато дойде септември да кажат – „за толкова кратко време не можем да издигнем непознат човек и за това Стоянов, който е национален лидер е единствената ни възможност”. Поне така изглеждат нещата в този момент. Флирта между бившия президент и настоящия кмет показва, че Петър Стоянов е готов да жертва гласовете на ДСБ, които няма да гласуват за него и ще разчита на популярността на Бойко Борисов. Същото, което направи с НДСВ и царя преди пет години. Тогава свърши зле, а днес е повече от ясно, че шансът му да спечели е още по-малък. Тогава все пак имаше зад гърба си един мандат и беше втори по популярност след царя. Това са основните причини поради, които на десните ще им е трудно да не кажа невъзможно да се измъкнат от блатото в което все пак сами затънаха.