Денят на Европа – 9-ти май или 55 години от речта на Робeр Шумaн

Да се върнем назад в далечната 1950-та година. Споменът от войната, разиграла се пред културните кулиси на Стария континент, е все още твърде пресен. Вековната вражда между Франция и Германия отново е дала своите горчиви плодове. Страхът и недоверието един към друг са се настанили трайно от двете страни на Рейн. На фона на тази мрачна картина, неочаквано за всички, френският външен министър Робeр Шумaн прави сензационно предложение. Той призовава за помирение между Франция и Германия в името на “обединението на европейските нации”.

Историческата съдба неслучайно е определила именно Робeр Шумaн да оповести началото на френско-германското сближение, залегнало в основата на мирното обединение на Стария континент. Той е роден на

29-ти юни 1886-та в Люксембург, където се преплитат нишките на френската и немската култура. Студентските му години преминават в университетите на Бон, Мюнхен, Берлин и Страсбург. Първата световна война го заварва в днешния френски град Метц, който тогава спада към Германския райх. Робeр Шумaн е мобилизиран и служи на страната на Германия. През 1918-та, когато Лотарингия заедно с Елзас е присъединена към Франция, той придобива френско гражданство. Кариерата му на французин достига своя връх през 1947-ма, когато става премиер на Франция. На следващата година го виждаме на поста външен министър на Четвъртата република, който заема до 1952-ра. По рождение от Люксембург, по-късно германски войник и накрая френски гражданин, за него Франсоa Митерaн казва: “Вътрешно понякога той сигурно е бил раздвоен. Затова през целия си живот се опитва да преодолее тези противоречия чрез помирение.”

Лайтмотивът на помирението между Франция и Германия е залегнал в основата на сензационото предложение, направено от Робeр Шумaн на 9-ти май 1950-та. Макар и идеята да е на Жан Монe, бивш търговец на коняк и по това време негов съветник, това не омаловажава приноса на Шумàн. Същият план Монe предлага и на тогавашния френски премиер Бидo, който не му обръща внимание. А идеята на представения план е колкото проста, толкова и гениална. Шумaн предлага производството на въглища и стомана на Франция и Германия да се постави под общ наднационален контрол. Това би направило една бъдеща война “материално невъзможна”, защото тези суровини са в основата на тогавашното военно производство. Проектът е отворен за всички европейски страни. В Италия той намира привърженик в лицето на външния министър граф Сфорца. Страните от Бенелюкс също обявяват намерението си да участват. Така на 18-ти април 1951-ва се стига до създаването на Европейското обединение за въглища и стомана – зародишът на днешния Европейски съюз.

Днес, повече от пет десетилетия по-късно, Робeр Шумaн може спокойно да спи вечния си сън в Си-Шазел на брега на Мозел в Лотарингия. Наред с многобройните награди, с които приживе е удостояван, той е на път да получи и едно особено признание. Още през 1988-ма “Сдружението за Европа Св. Бенедикт” подава молба до епископа на Метц Пиер Рафeн, Робeр Шумaн да бъде обявен от католическата църква за “блажен”. Това признание според църковните каноните се дава само на простосмъртен, който е извършил някакво “чудо”. Ако приемем, че мирното обединение на Европа, чиято рожба е днешния Европейски съюз, е безпрецедентен случай в историята на Стария континент, то “чудото“ определено е налице.