1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Декларацията за човешките права навърши 60 години

10 декември 2008

Преди 60 години Общото събрание на ООН подписа в Париж декларация за човешките права. Въпреки това и днес те продължават да се нарушават в цял свят. Доказват го редовните доклади на множество правозащитни организации.

https://p.dw.com/p/GCL4
В редица страни по света изтезанията продължаватСнимка: picture-alliance/dpa

Ужасите на Втората световна война са били явно още пред очите на делегатите от 50-те държави, когато те успяват да се споразумеят за общия текст на декларацията. Само няколко месеца след основаното на ООН те обявяват: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права".

Този текст не е приет само от САЩ или пък някоя от европейските държави, а и от Китай, Съветския съюз, редица латиноамерикански и арабски страни. През 1966-та година към всеобщата декларация се приеха и така наречените "пакети-близнаци". Единият е пакт за гражданските и политически права. Той задължава подписалите го междувременно 163 държави да гарантират човешките права на гражданите си. Освен това отделните граждани могат да се обръщат директно към ООН, ако не са били зачетени правата им.

UN verabschiedet Menschenrechtskonvention
10 декември 1948 година - събранието, на което ООН приема декларацията за човешките праваСнимка: PA/dpa

Въпрос с универсално значение

Междувременно хиляди подобни жалби не само изостриха погледа към човешките права, но и доведоха до подписването на специфични договори. Например: споразумението за жените, конвенцията срещу изтезанията или пък конвенцията за инвалидите. Без значение, дали става дума за свобода на словото или пък на вероизповеданието - въпросът за човешките права остава актуален и не е изгубил универсалното си значение. Това важи и за всеобщата декларация на ООН за опазването им.

Инициираната през 1990-та година от някои ислямски държави декларация от Кайро, например, не може да претендира за универсалност, защото твърди, че всички права и свободи са подчинени на ислямското право - шариата. Религията обаче не може да бъде определяща. Всеки индивид има право да изповядва онова вероизповедание, което иска. Онзи, който обявява спецификата на традициите за определяща, се опитва да замаскира нарушаването на човешките права. Защото често под традиционно разпределение на ролите в ислямското общество се разбира потискане на жената и нейните права. Погрешна е и позицията на някои азиатски държави, гледащи на човешките права като на лукс, от който могат да се възползват само, когато икономическият им успех е гарантиран.

Gefolterter Iraker Tag der Menschenrechte Folter
Кадри като този са доказателство за актуалността на проблема със спазването на човешките праваСнимка: dpa

Държавата - активен фактор

Държавата трябва да използва ресурсите, с които разполага, за да бъде активният фактор при спазването на човешките права. За доминантност на западните държави може да се говори при втория от вече споменатите "пакети-близнаци". В него са дефинирани задълженията на държавите при гарантиране на основни човешки права като правото на храна, социална сигурност, труд.

Индивидуалното право на всеки да се жалва при нарушаване на тези задължения обаче не беше гарантирано през 60-те години заради съществуващия тогава конфликт Изток-Запад. Всеобщата декларация за човешките права не е изгубила актуалното си значение и до днес. Тя е универсална, неделима и съдържа точно онези постулати, които гарантират свободен и достоен живот за всеки.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми