: "Да" на евроконституцията, "не" на кандидата за шеф на еврокомисията

21.6.04

Ирландският премиер Бърти Ахърн, председателстващ общносттта, се чудеше: "Защо тези хора искат да ми провалят конференцията?" Той имаше предвид разбира се своите 24 колеги президенти и министър-председатели. Впечатлението, че е налице достатъчно мнозинство в полза на кандидатурата на белгийския премиер Ги Ферхофстад за нов председател на Европейската комисия се оказа лъжовно. Късно вечерта миналия четвъртък в Брюксел големите шефове едва не се изпокараха. Полякът Марек Белка, подкрепян от португалеца Жозе Мануел Баросо, постави началото на офанзивата срещу Ферхофстад, човека на френския президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер. Италианецът Силвио Берлускони от своя страна предложи сегашния външнополитически комисар Крис Патън. На идеята се противопоставиха пък премиерите на Нидерландия и Люксембург, Ян Петер Балкененде и Жан-Клод Юнкер. Англичанинът Тони Блеър, който още преди това се беше погрижил за организиране на съпротивата срещу Ферхофстад, не участва непосредствено в схватката. Въпреки това Ширак беше възмутен.

Люксембургският премиер Юнкер обвини събралите се ръководители, че са решили да го превърнат в изкупителна жертва, защото не иска да се кандидатира за поста, на мястото на Ферхофстад, и не иска да остави излъгани избирателите си в Люксембург. Той отказа да се кандидатира дори след като неговата партийна приятелка Ангела Меркел му се обади посред нощ, за да се опита да го убеди да промени решението си.

Шрьодер обвини колегите си, че се държели "като деца". Канцлерът настояваше този кадрови проблем да бъде уреден още през нощта, защото той бил тясно обвързан със съдбата на евроконституцията. И това не помогна обаче: преговорите приключиха безрезултатно и бяха отложени за някоя друга вечеря на високо равнище - може би още през този месец.

Изобщо типична европейска картинка! Само малко повече от 45 процента от европейските граждани - рекордно ниско равнище! - си направиха труда да гласуват за европарламента, макар че днес в Страсбург е съсредоточена много повече власт, отколкото на изборите преди пет години. Парадоксално е също, че Тони Блеър прие конституцията, която по мнението на един германски дипломат, подвежда ЕС към нещо като федерална държава, но същевременно отъхвърли ангажирания федералист Ферхофстед, който като председател на Еврокомисията би въплъщавал идеално тази нова Европа.

Дребнавият кадрови спор засенчи историческия успех - приемането на конституцията на ЕС. Без много шум държавните и правителствените ръководители приеха един леко ретуширан проект, който само преди половин година едва не доведе до разцепление в общността. Години наред англичаните упорито се противопоставяха на придаването на единен правов облик на съюза. Сега изведнъж те се съгласиха, че Европа наистина може да се превърне в "глобален играч".

В разправията се около приемника на така безцветния Романо Проди, държавните и правителствените ръководители се държаха така, сякаш все още сами могат да вземат решения. Само че никое назначение не може да мине повече без одобрението на Европейския парламент. Щом влезе в сила новата конституция, осмиваният доскоро парламент ще се сдобие с още повече права в още повече полета - от бюджета до назначенията в Еврокомисията.

Конституцията все още не е действителност. Тя трябва да бъде ратифицирана от парламентите или приета на референдум в 25-те страни-членки. Евроскептиците са в офанзива, както показаха и изборите за парламента. Какво ще стане ако някоя страна откаже да ратифицира конституцията? Чисто юридически това би бил провалът на проекта. Тогава обаче ще се вземе решение на политическо равнище, предрича един германски дипломат, и съответната страна трябвало да напусне общността.

*