Дайте шанс на пришълците!
Повечето французи смятат, че човек трябва да стои надалеч от прегдрадията или поне от жителите им. Това става ясно от множество социологически проучвания. Според интервюираните, новото поколение мигранти (главно от Магреб и Тропическа Африка) са опасни и бедни, а и живеят изолирано - в своя собствен свят. Анкетираните освен това не вярват, че политическите партии могат да се справят с положението в предградията.
Само замазване на очите?
Особено притеснителен е фактът, че след насилствените сблъсъци през есента на 2005 година, французите кореняци и тези с мигрантски корени се раздалечиха още повече. И то въпреки че след протестите се случиха и някои добри неща. Така например бяха инициирани нови социални програми. Правителството вложи милиарди евро за развитието на т.нар. чувствителни урбанизирани зони, както официално наричат предградията, и това даде резултат. Много от жителите на тези зони изразяват одобрението си от постигнатия напредък. Други обаче смятат, че съществените проблеми си остават и че всичко е било просто опит за замазване на очите.
Цифрите потвърждават критиките. Средният доход на жителите на "чувствителните урбанизирани зони" отговаря на едва 56 процента от средния национален доход. Общата безработица там е с десет процента по-висока от средната за страната. А младежката безработица е дори с 22 на сто по-висока. От началото на еврокризата чувството за безперспективност във Франция дори се изостри.
От десетилетия насам всички френски правителства напразно се опитваха да овладеят икономическата криза. Досега обаче без успех. И жителите на предградията изпитват на гърба си последиците от всички неуспешни опити. В резултат на това престъпността и особено търговията с наркотици нараства, а радикалният ислям печели все нови привърженици. Именно религиозният фундаментализъм показва, че там, където политиката се проваля, назрява криза на идентичността.
Какво може де научи Германия?
Ако Германия може да научи въобще нещо от френския опит, то това би трябвало да бъде следното: че общественият дискурс за миграцията и интеграцията е всичко друго, но не и безобиден. След като почти 80 процента от фрацузите се дистанцират от съгражданите си с миграционни корени или имат хладно отношение към тях, всичко говори в полза на това, че и в бъдеще те ще продължат да живеят в два различни свята.
Актуалната миграционна вълна може да бъде ограничена на места, но принципно вече не може да бъде спряна. И засега Германия е засегната от нея в по-голяма степен, отколкото Франция. А това означава, че германският обществен модел ще бъде изправен пред нови предизвикателства, поради което ще има нужда от други концепции.
Едно трябва да бъде ясно: интеграцията на новопристигащите ще бъде възможна само чрез диалог и откритост, а не чрез маргинализиране. Френският пример или по-скоро френските грешки показват, че единственият начин за постигане на някакъв успех е да се предоставят шансове на новодошлите. Така че Германия би трябвало да им предостави колкото се може повече икономически възможности. А това изисква усилия и откритост.