Грузия между образцовата страна и автокрацията

Михаил Саакашвили, човекът, който възнамерява да отведе Грузия в НАТО с огромното съгласие на сънародниците си, човекът отворил страната като транзитно пространство за интересите на запада като например за стратегически важни нефтопровод, победи сега начело на партията си и на парламентарните избори. Чуждестранните наблюдатели на изборите отбелязаха само дребни нередности и поставиха добри оценки за протичането на вота.

Следователно, погледнато отвън, всичко изглежда блестящо. Саакашвили, който не се измъчва от съмнения в самия себе си и без това гледа

на Грузия като на образцова демокрация.

Сравненията с постсъветски страни като Беларус или Узбекистан подхранват така или иначе това убеждение, също както и безусловните похвали от САЩ и от източно-европейските държави.

Ала зад фасадата на грузинската демокрация сградата се руши. И по време на отминалата предизборна борба кандидати бяха обект на принуда и изнудване, избиратели бяха подкупвани , а държавния апарат бе използван за тясно партийни интереси. От доста време насам президентът централизира политическата власт в степен, която е нездравословна за всяка една демокрация. Икономиката, привличаща чуждестранни инвестиции, изпадна в пълна зависимост от президентския апарат. Опозиционери даже смятат, че Русия вече се е отправила по пътя към

"направляваната демокрация" в руски стил.

Ако западноевропейците с позитивната си оценка за парламентарните избори демонстрират добронамереност като сигнал за солидаронст, то по този начин се отчита е тежкия натиск, оказван от Русия. Подобен сигнал за солидарност безспорно не е неправилен. Ала не трябва да се допуска Сакашвили само с голословни клетви в демокрацията да получава подкрепа, обаче във вътрешната политика се движи към автокрация. Сакашвили трябва да е наясно, че след похвалите трябва да изпълни онова, което се очаква ит него и във вътрешно-политически план.