Градът като враг

В градовете, особено в мегаметрополиите с над 10 милиона жители, са съсредоточени голяма част от наболелите пребломе на този свят. В този смисъл е логично, ООН да гледа на градоустройствения план като на план за цялата планета. В наши дни вече половината човечество живее в градове, стотици милиони в мега-градовете. Тези бързо растящи метрополии, често в развиващите се страни, всички се борят със сродни проблеми: замърсеността на въздуха, на водите и почвите с невъобразими измерения. Като основен проблем експертите определят нерегулируемия растеж та тези градове, често окачествявано “раково заболяване”. Този термин обаче е измамен, защото не тумори и метастази водят до нарастването на мегаградовете, а хората. Милиони мигрират всяка година от селата към градовете в надеждата за по-достоен човешки живот. Според преценките на ООН през 2030 год. две трети от населението на Земята ще живее в градовете. Т.е. около 5 милиарда души.

Когато експертите разговарят за ситуацията в тези градове, често се оплаква отсъствието или недостатъчността на градоустройственото планиране. Предпоставка за целта е функционираща и ефикасна градска администрация, която не само да определя правила, а да контролира тяхното спазване. Ала именно обществените институции в по-бедните страни все повече се подчиняват на натиска от страна на частните фирми. До този извод стига едно проучване на ООН за положението на градовете. Според студията инвеститорите, строящи заводи или търговски центрове, често пренебрегват съществуващите строителни или екологически предписания, като издигат и искания за данъчни облекчения и извънредни.

И приватизацията на централните услуги като напр. на водоснабдяването, пътното строителство или транспорта води също според ООН до отслабване позициите на градските администрации. А и частните инвеститори не са заинтересовани да влагат печалбите си в изграждането на инфраструктура в бидонвилите, та нали акционерите им искат печалби.

Всичко това не означава, че частните инвестиции са абсолютното зло, но без обществен контрол малцина ще могат да се ползват от ползите на частния капитал. Последствията са продължаващото замърсяване на реките, отравянето на въздуха и на питейната вода, до нарастване на планините от отпадъци. С други думи: градът се превръща във враг на околната среда, а по този начин в крайна сметка и във враг на повечето хора, живеещи в тази среда. Аргументът, че екологията и постъпателното развитие ще бъдат възможни, само след спечелването на достатъчно пари, винаги е бил погрешен Това не става никъде по-ясно отколкото в мега-градовете по света.

Друг измамен извод се крие зад хипотезата, че бидонвилите, т.е. най-бедните и очевидно най-мръсните квартали, са основните причинители на екологическите проблеми. Жителите на бордеите консумират микроскопическа част от естествените ресурси в сравнение с по-заможните градски обитатели. Следователно насилственото разрушаване на ламаринени колиби, както постъпиха неотдавна градските власти в индийски град Мумбай, лишавайки по този начин от покрив десетки хиляди семейства, е насочено не само срещу най-слабите, а и срещу погрешните хора.

Градоустройствени методи за противодействие срещу подобно развитие съществуват отдавна, технически средства за пречистване на водата, за намаляване на емисиите и справяне с боклука – също. Градовете-гиганти вече започнаха да обменят мнения на международни срещи като проведената през миналия месец в Берлин конференция на метрополиите. Бързи разрешения на проблемите обаче не могат да се очакват. Колкото и да са сродни проблемите, силно различни са структурите на властта, а също така и културите в отделните страни.

Дните на ООН не могат да постигнат нищо повече от събуждане на известно внимание за кратко време. А екологическата ситуация в световните градове заслужава цялото възможно внимание.