Голяма само на име

Голямата коалиция отдавна е популярна сред избирателите. Може би защото много рядко се стига до нея. Един единствен път, преди 40 години, Федералната република бе управлявана съвместно от консерваторите и социалдемократите. Това беше едно кратко интермецо. Но днес 42 процента от избирателите биха искали да видят ново издание на “слонската сватба”.

Откакто голямата коалиция в края на 60-те години доведе до възход на десните радикали, в Германия е в сила правилото: правителството между двете големи партии налива вода в мелницата на екстремистите, десни и леви. Но сега може би ще се видим изправени пред обратния случай: тъй като на левия край на политическия спектър се пръкна една нова партия, възниква опасност от голяма коалиция.

В едно ориентирано към консенсус общество голямата коалиция символизира предполагаемия край на партийните ежби, институционализираното “добро управление”. Но в актуалната ситуация тя означава нещо друго: пропуснато ново начало за ХДС/ХСС, опасна самоизмама за социалдемократите и изобщо погрешна алтернатива за страната. Голямата коалиция няма да даде тласък на започнатите реформи. Наложен от изборния резултат, този съюз по принуда ще се занимава изключително със замазването на вътрешните си противоречия.

Тази перспектива – от допитване до допитване - ужасява християндемократите все повече. Може би те твърде рано се бяха настроили за ясна изборна победа. Освен това голямата коалиция би опровергала изборното обещание на канцлерската им канндидатка, че възнамерява да управлява страната “по един коренно различен начин”.

Съвсем друга е реакцията на социалдемократите. Дори смътната перспектива за оставане на власт им се струва като спасителен пояс. Голямата коалиция би позабавила и посмекчила разделянето им с властта; дали пък няма да допринесе и за регенерирането на социалдемокрацията? Опитът от голямата коалиция през 60-те години сякаш оправдава такива надежди. СДП беше по онова време във възход под знамето на своята нова политика за Германия и за Изтока. Само че голямата коалиция беше следствие, а не причина за това благодатно положение. Днес подобен съюз би бил кошмар, а не спасение за партията. Взаимното управление с консерваторите би било по-трудно, а може би и по-разяждащо от това със Зелените. Много ръководни социалдемократи се оплакват, че и без това през последните години са гласували само “закони на ХДС”.

Онези, които смятат, че през последните години не са били извършени достатъчно реформи, са малцинство в СДП. Повечето са на мнение, че реформите са били прекалено много и прекалено остри. В една голяма коалиция това противоречие може да се окаже екзистенциален проблем, тъй като недоволните социалдемократи имат сега второ отечество в лицето на новата Лява партия. Затова голямата коалиция е нежелателна както за социалдемократите, така и за страната. Явно не е дошъл моментът за една голяма коалиция, наложителна по същество. Днес нейният призрак отново се надига, просто защото иначе не върви.