Глобалните мрежи на престъпната икономика

Знаете ли, че годишно 4 милиона души се продават като съвременни роби на глобалния пазар? Или че тихоокеанската държава Науру с население от 12 хиляди души дава данъчен подслон на над 400 хиляди фирми и около 400 фалшиви банки? Или че от 1990 година насам незаконната търговия с оръжие е поддържала около 50 войни по света? «През последното десетилетие на 20-ти век светът се промени,” пише авторът на книгата Мойзес Наим, главен редактор на списание Форин полиси, бивш венецуелски министър и изпълнителен директор на Световната банка. Това глобално твърдение е в съзвучие и с глобалната теза на Наим: икономическата престъпност е една от най-сериозните опасности за днешния свят, още повече, че е пряко свързана с политиката, със законната икономическа дейност, но и с организираната престъпност, с трафиците, с тероризма и с така наречените “провалили се” или просто слаби държави. За съжаление, и България попада в тревожните списъци. Не само като страна, включена в кръговрата на някои от изброените в книгата форми на икономическа престъпност – трафика на оръжия, наркотици и хора, пране на пари или производството на пиратски продукти, например – но и като все още слаба администрация, която не винаги иска или може да се бори против престъпността. “След падането на Берлинската стена,” пише авторът, “възможностите на престъпната търговия многократно се увеличиха.” Разпадането на блоковете и на Съветския съюз увеличи броя на “черните дупки” в световната карта, а тъкмо там икономическият бандитизъм вирее най-добре, твърди Наим и дава примери като Приднестровието, което, според него е просто фирма на един престъпен клан.

Книгата на известния публицист и икономист (която, впрочем, на немски носи докта по-интригуващото заглавие “Черна книга на глобализираната престъпност”) действително е нещо като много полезен каталог на съвременната сива и черна икономика: като се започне от търговията с оръжие, мине се през наркотиците и трафика на проститутки, нелегалната миграция, новите форми на робство и се стигне до кражбата на интелектуална собственост, контрабандата на редки видове, на човешки органи и произведения на изкуството. Мойзес Наим убедително показва глобалните връзки и мрежи, чрез които действа тази престъпна икономика и описва ролята на финансовите пазари, концерните и политиката в оборота на хиляди милиарди долари. Според него само в търговията с хора годишно се извъртат между 7 и 10 милиарда долара, а цифрата при прането на пари е още по-главозамайваща – между 800 и хиляда милиарда. Ето и някои от тезите на автора, които може да не са кой знае колко оригинални, но помагат за ориентация в джунглата на международната икономическа престъпност:

§ Незаконната икономика се движи от печалбата, а не от някакви ниски морални стандарти

§ Незаконната икономика е политически феномен

§ Незаконната икономика се върти около транзакции, а не около стоки

§ Незаконната икономика не може да съществува без законната

§ Незаконната икономика засяга всички нас, а държавите не могат да се справят сами с нея

Мойзес Наим има рецепти за борба срещу това зло: микрочипове в стоките, маркировка на продуктите, биометрични технологии, апаратура за контрол, проследяване и подслушване, биотехнологии. Както изтъква един рецензент, все предложения, които водят към общество на тоталния контрол и едва ли са напълно приемливи. Но пък какво друго може да се направи? - ще се запита читателят, след като е стигнал до края на тази фактологически много богата и не по-малко тревожна книга. Всъщност, единственият упрек, който може да се отправи към автора, е за неговото технократско отношение към проблема. Защото Мойзес Наим тъй и не стига до същинските причини за възхода на незаконната икономика: тоталната икономизация на съвременния свят и масовият избор, който правят милиарди хора на планетата в полза на потреблението като начин на живот.