Германското участие в ЮНИФИЛ

�та на ливанското правителство, твърди в анализа си Андреас Нол.

Бундесверът се ползва с безупречно реноме в света. За разлика от Афганистан и Косово обаче германските войници този път няма да са на предни позиции. Под натиска на Хизбула германските кораби трябва да партрулират на 13 километра от сушата – непосредствената охрана поемат ливанците.

Федералното правителство не би трябвало да допуска комромиси, още повече за да не подкопае доверието в мисията на ООН. Световната организация желае да сложи край на контрабандата на оръжие от Сирия и Иран, оръжие, което превръща Хизбула в опасна партизанска група. Германските военноморски сили биха могли да предотвратят преноса на ракети, картечници и гранати по море. Зле въоръжената ливанска военноморска флота, както добре знаят не само израелците, не би могла да се справи политически и военно с такава операция.

Такъв вид охрана не е нещо ново за Германия, макар и предвидените военни кораби да са всъщност пригодени за изстрелване на военни самолети и за военни действия срещу подводници. През последните няколко години войниците от Бундесвера събраха доста опит в операции по контрол върху ембарго. Все още не е сигурно, дали германските военни кораби ще бъдат въобще насочени към ливански води. Независимо от това дали германския Бундестаг действително ще изпрати военни части в Ливан, ЮНИФИЛ е костелив орех за Германия. Ако до скоро беше немислимо да се изпращат германски части в Близкия Изток, днес политиците дискутират единствено по технически въпроси като например измеренията на партулирания район. Германската политика излиза от една сравнително удобна фаза, през която депутатите изпращаха части на Бундесвера като един вид техническа помощ в кризисни региони. Сега обаче Германия ще трябва да поеме и по-опасни задачи.