1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Германски паспорт - дори и без писмено владеене на немски език

21 октомври 2005

Вчера съдът оповести решението си по делото на двама чужденци –турчин и ливанец.

https://p.dw.com/p/AtEc

Турчинът живее в Германия от 27 години, ливанецът от 20 – молбите им за германски паспорт са били отхвърлени. Докато турчинът се справя донякъде с писането, ливанецът е неграмотен.

Съдът призна на 42-годишния турчин правото да придобие германско гражданство. От години той е собственик на малък ресторант и може безпроблемно да попълва съответните документи и да отговаря на запитванията на различни служби; тоест, той владее немски език в достатъчна степен – казва адвокатката му Урсула Рьодер:

“Той не е издържал изпита по немски само поради липсата на писмени умения. От години вече, нещо повече - от десетилетия той се оправя съвсем добре в Германия. Но естествено ако му се наложи да напише нещо има големи проблеми.”

Съответните власти имат право да наложат такъв изпит, ако кандидатът не може да представи доказателства за владеенето на немски като например училищна диплома или нещо подобно. В конкретния случай турчинът полага два пъти такъв изпит, като и двата пъти се проваля на писмения, но издържа устния. Затова административният съд в Щутгарт отхвърля молбата му за германско гражданство: идеята не била просто да се даде германски паспорт, новият закон целял улесняването на интеграцията на чужденците в Германия, а това е невъзможно без немски език – включително и писменото му владеене. Адвокатката на турчина обаче заявява, че нейният клиент иска да стори тъкмо това, да се интегрира, но за тази цел му е необходимо германско гражданство:

“Той казва: аз също искам да имам граждански права, след като живея тук вече от десетилетия, искам да се включа активно в живота. Мисля, че той има право. Това е част от интеграционната политика. Та нали такъв беше смисълът на закона.”

Съдиите дадоха право на турчина. Молбата на ливанеца бе обаче отхвърлена, тъй като той изобщо не е в състояние да прецени дали нещо написано е вярно или не. По този начин съдът потвърди становището, че интеграцията в Германия изисква известна степен на езикови познания. Благодарение на присъдата бе дефинирана по-прецизно постановката за “достатъчно добро владеене на немски език”.