Германският президент Кьолер заминава за Африка

Отделните спирки от африканската визита на Кьолер – а именно Мозамбик, Мадагаскар и Ботсвана – са сред малкото изключения в Африка, от където напоследък се чуват и информации за успехи, а не само за кризи, войни и недоимък. И трите страни са успели до голяма степен да разчупят дяволския кръг от бедност, болести и липса на образование, които са така типични за повечето африкански държави. Германският президент впрочем е убеден още от времето, когато беше шеф на МВФ, че Европа също има на какво да се научи от Африка :

Кьолер:

Онова, което ние в никакъв случай не бива да правим е, с нашата помощ и нашите пари да налагаме на африканците и нашите представи за живота. Африка притежава своя собствена култура, собствена трагична история от времената на робството , колониализма и конфликта между Изтока и Запада, но континетът преди всичко има своя самобитна култура. Затова хората там трябва да намерят свой, собствен, африкански път на развитие. Ние в никакъв случай не бива да се опитваме да им налагаме нашите представи едно към едно.”

Държавите, които посещава Кьолер, може би са намерили своя собствен път на развитие, за да се справят с проблемите на бедността и политическата и икономическа нестабилност. Ботсвана е пример в това отношение. Докато цала Африка е силно зависима от чуждестранна помощ, Ботсвана е считана за образец на реформаторска политика, насочена към осигуряване на трайност и последователност в развитието. Няма друга държава на африканския континент, която да има по-висок брутен социален продукт от Ботсвана. Причина за това са главно диамантените находища. Страната, която по територия е колкото Франция, но има неселение от само милион и седемстотин хиляди души, стопанисва отговорно своите ресурси и инвестира в създаването на инфраструктура и социални грижи, включително в борбата срещу СПИН. 12% от държавният бюджет на Ботсвана се инвестират за здравеопазване, една трета – за образование.

Докато Ботсвана от десетилетия се числи към добре развиващите се африкански страни, то Мозамбик и Мадагаскар попаднаха в тази група от скоро. И за двете държави Германия си остава най- големият донор. През миналата и настоящата година Германия предостави 16 милиона и половина евро за различни проекти в областта на опазването на околната среда, съхранението и смисленото използване на природните ресурси и борбата срещу бедността. През миналата година стопанският прираст в Мадагаскар беше от около 5 %, но повече от две трети от хората в страната са принудени да преживяват с по-малко от един долар на ден, а общественото здравеопазване все още е почти недостъпно за болшинството от бедните. Ръководството на страната залага на либерални икономически концепции – на изграждане на инфраструктура, образование и на приватизация.

В Мозамбик също се вливат значителни средства от Германия – в размер но около 70 милиона евро – насочени главно в образованието, развитието на селските региони и икономическата реформа. Икономическите контакти между двете страни ще са сред основните теми по време на посещението на Кьолер в Мозамбик.