Германският външен министър Йошка Фишер под кръстосан огън

Най-убедителният признак за това, че най-добрите времена на външния министър Фишер са минало, беше словото му през Бундестага преди две седмици. Тогава ставаше дума за правителствената декларация на канцлера, за следващия етап от реформите, към който се осмелява да пристъпи губещото сили червено-зелено коалиционно правителство и речта на Фишер съвсем не беше лоша. Ала от банките на опозицията се чунаше подигравателен смях вместо обичайната тишина на уважението, когато лидерът на зелените взима думата. А по-късно на същия ден, след срещата на върха по трудовия пазар между канцлера и лидерите на опозицията, канцлерът и Фишер, който освен външен министър е и вице-канцлер, се явиха съвместно пред представителите на медиите, но само Герхард Шрьодер говори. Фишер мълчеше до него, почти безучастен и стискаше една папка.

Т.н. “визова афера” навреди сериозно на дългогодишния най-популярен германски политик. На бял свят излизат все нови и нови подробности: посланици докладват, че се прадупредили министъра за твърде либерално практикуваното издаване на визи. Отдавна вече не е така важно, до каква степен указите от МВнР действително са улеснявали дейността на каналджийските банди. Повече тежест придоби очевидно твърде самоуверената реакция на Фишер, доколко е поставял зелената идеология над прагматизма. Не друг, а именно той – главния представител не реалистичната линия в партията си. Имиджът на неконвенционалния автодидакт, внесъл разнообразие в политическото всекидневие, е трайно разрушен. На негово място застава образът на арогантния многознайко, вкопчил се в министерското си кресло.

В подобни случаи са достатъчни и дреболии, за да се усили кризата. Фишер не желае, за бивши членове на фашистката Национал-социалистическа германска работническа партия, служили след войната във външното министерство на ФР Германия, да бъдат печатани обширни некролози в издаването от външно-политическото ведомство списание. Причините са убедителни. Който, както Фишер, оповестява пред цял свят, че Освиенцим не бива да се повтаря, трябва да действа безкомпромисно и у дома. Ала че над 70 сътрудници на министерството се подписват под открито писмо срещу тази разпоредба, щеше да е още немислимо преди няколко седмици. Така реагират само подчинени, които дълго време са били презирани от висшето началство.

Нещо, което дълго време изглеждаше невероятно, сега става възможно: Йошка Фишер да бъде скоро принуден да подаде оставка. Какво би означавало това за червено-зелената коалиция и за канцлера Герхард Шрьодер? Коалицията надали би понесла края на ерата Фишер. Съотношенията във власта биха се разместили чувствително и Шрьодер би останал единствената фигура с тежест. Нещо повече: Шрьодер и Фишер възнамеряваха да се кандидарат отново като дует през изборната 2006-та година, както успешно постъпиха още в 2002-ра. А евентуалната оставка на Фишер би била мощен сигнал за края на червено-зеления проект, свързан с външния министър както с никой друг.

Има обаче и нещо друго: за зелените оставката на Фишер може би би представлявала шанс. Те никога не са обсъждали сериозно, какво ще стане след Фишер. Ако той подаде оставка, ще трябва да започната такава дискусия. Анкетите сочат, че традиционният електорат на е обърнал гръб на тази партия. Следователно изводът може да бъде: Зелените ще продължат да съществуват и след Фишер, но червено-зелената коалиция ще прекрати съществуването си.