Германска медия за театралното изкуство в България
25 февруари 2008Българският театър не е политически. Политическият театър се среща само на улицата. От около седем години българите предпочитат по-скоро лекото забавление. Не искат да им предлагат и от сцената това, което срещат всеки ден в ежедневието си. В Германия се наблюдава по-скоро обратното.
Това е мнение на актъорът Любо Миркенев. Той е щатен актьор към Русенския театър от пет години, получава 200 евро месечна заплата. В момента играе в представлението "Старият тъмносин Форд Ескорт".
В България театърът почти не получава държавна помощ.
Откакто страната е членка на EС, големите фондации също са оттеглили ангажимента си. Въпреки това в Русе на сцена се поставят много български съвременни автори. Например Иван Кулеков с "Един български виц". В тази пиеса главният герой се опитва да финансира снимането на един филм. По време на лутанията му между различни потенциални спонсори той отново и отново разказва все същия сюжет - как един мъж хванал жена си в прелюбодейство... Неусетно лековатата комедия се превръща в тъжна равносметка за невъзможността на любовта и за това какво
изкуство е да се пребори човек в България за пари за изкуство.
В момента в София освен Националният театър има още около 10 по-малки театри. Но в повечето се представят лековати и развлекателни постановки. Театралната критичка Виолета Дечева коментира, че след промените е имало много опити да се поеме по различни естетически пътища, пътища на гнева и еуфорията. Но от около седем години социалната реалност почти никога не получава правдиво отражение на сцената.
Въпреки че държавната помощ е гарантирана, състоянието на българския театър е обезпокоително
смята Дечева.
По думите и той се намира в хронична изолация.
Театралната сцена в България започва бавно да се възстановява. Гръцкият милионер и меценат Димитриос Арвантис финансира откриването на модерен драматичен театър. От 1989 година съществува и театралната група "Сфумато", която си е поставила за цел да покаже невидимото. От две години те имат собствен театър в София. Сега поставят пиесата "Стриндберг в Дамаск", едно по думите на автора Георги Тенев патетично представление за търсенето на аболютното и непроменното в изкуството, което може да се превърне в болестно състояние и лудост.
Според младия творец в момента българската култура е в криза, след промяната голяма част от интелектуалците са емигрирали от страната. По-рано България е имала население от осем милиона, а днес са само шест, около един милион души все още търсят дома си между Изтока и Запада. Според него EС засилва тенденцията, въпреки че носи и много полза, защото така се поощрява международното сътрудничество и партньорството в сферата на културата.