Германската хуманитарна организация ”Медика мондиал” помага на афганистански жени

Всичко започва през лятото на 2002 година. На последната война тъкмо е сложен край, талибаните са прогонени, поне от Кабул и от властта. Страната е опустошена, хората – отчаяни. Особено жените са били изложени десетилетия наред на унижения, сексуален деспотизъм, насилие. ”Сексуализирано военно насилие” – така го определя кьолнската организация ”Медика мондиал”, която решава да изпрати в Афганистан лекарки, които да окажат психологическа и медицинска помощ на жените там. Проектът се казва ”Лекарки на надеждата” и действително жените в Афганистан имат нужда от надежда. Сабине Фрунд от ”Медика мондиал” казва:

”Откъдето и да започне човек, не са се наложили основни права, липсват продукти, липсват медикаменти, липсва всичко. От наша гледна точка обаче е особено важно да се защитят правата на жените, а това включва съответно и достъп до медицинко обслужване.”

Сабине Фрунд отговаря за проекта от Германия, понастоящем обаче е в Афганистан, за да говори на място с отговорните министерства и да привлече за сътрудничество нови болници. В ежедневието на лекарките им се налага да се сблъскват с какво ли не.

”На практика няма обществен транспорт. Това означава, че човек трябва да се движи с кола, а улиците са препълнени, с други думи, за да изминеш разстрояние от три километра, понякога е необходим половин час. Това са проблеми, коите невероятно забавят работата ни. Ето защо личните контакти са от особено значение.”

Десет до петнадесет лекарки годишно преодоляват бюрократичните и манталитетни предизвикателства. Те са родени в АФганистан, повечето от тях обаче живеят от над 20 години в Германия, където са емигрирали. Те имат различни специалности, но повечето от тях са гинколожки и детски лекарки. За по един, два или три месеца напускат Германия, много от тях си вземат отпуска за целта – връщат се за това време в родината си и работят тук към проекта ”Лекарки на надеждата”. Сабине Фрунд обяснява:

”Особено по-възрастните лекарки, които са били много ценени тук в Афганистан, практически и сега тях ги приемат добре, те са уважавани, смятат ги за много компетентни. По-трудно е за по-младите, които да кажем са прекарали по-голямата част от живота си в Германия и не познават така добре собствената си страна, тях тук ги приемат по-трудно.”

Преди да заминат за Афганистан лекарките минават интензивен курс на обучение, за да бъдат подготвени за особеното положение в родината си. На семинарите получават основни познания за травмите, техните симптоми и методите на лечение. 70% от жените в Афганистан страдат от тежки депресии, всяка десета е правила опит за самоубийство. При лечението е особено важно лекарките да разбират състоянието на пациентките си и да оказват върху тях психически стабилизиращо въздействие. Сътрудничеството между лекарките, участващи в проекта, и местните им колеги не върви обаче винаги добре. Често те се сблъскват с предубеждения, упреци, неразбиране. Лекарките, участващи в проекта, работят главно в Кабул, където положението е относително сигурно, поне по-сигурно, отколкото е в провинцията.