“Германия – плахата велика сила”

За втори път от 1999 година насам Германия председателства както ЕС, така и групата на Г-8. Берлин поема международна отговорност, което преди би било немислимо. Болшинството от народа обаче пледира за една външна политика с черти на изолационизъм – се казва в увода на статията. Кореспондентът на вестника в Германия Ерик Гуйер прави преглед на променената роля на Германия в света и Европа след края на студената война и обединението на Германия до наши дни и констатира, Германия вече до голяма степен се е помирила с миналото си. В контраст с това – според статията – се намира външната политика на Германия, в която страната до голяма степен не е намерила своята истинска роля. За пример се дава отношението към САЩ, което от дълги години се колебаело между две крайности. Независимо, дали става дума за Гуантанамо или за системата за противоракетна отбрана – щом темата има някакво отношение към трансатлантическите контакти, в Германия бързо изпадат в раздразнителен тон. От една страна страната иска да се еминципира от Америка, но от друга – остава в плен на рефлексите от времената на протектората. Макар федералната република вече да е по-свободна в своите външнополитически решения след 1989 година, съпротивата срещу отделни елементи на американската политика никога не е била явна. Според Нойе Цюрхер Цайтунг бившият канцлер Шрьодер е първият, който открито застава начело на едно анти-американско движение,събирайки около себе си съмишленици в лицето на Франция и Русия и организирайки дипломатическа съпротива срещу Вашингтон. Като пръв канцлер той се възползва от правото на собствен “германски път” във външната политика – пише авторът на статията, признавайки, че поведението на Шрьодер отчасти е било предизборна стратегия. Макар канцлерката Меркел да възстанови трансатлантическото единство, политиката на социалдемократи и зелени по отношение на Ирак представлява водораздел. Германската външна политика се намира в преходен стадий. Макар обединена Германия да е израснала до велика сила, страната се е вкопчила в един остарял идеал за средна величина в международните отношения. На страната не и достигат воля и визии, как да действа глобално – се казва в статията. Даже в непосредственото си обкръжение, Германия не проявява нужната стратегическа далновидност. Една позиция, която е популярна сред всички германски партии, гласи : след приемането на България и Румъния в ЕС трябва да се сложи край на разширяването на общността. Почти не се дискутира по въпроса, дали застрашеният от призрака на застаряването ЕС не трябва да расте и да се осъзнава като притегателен център за хора и идеи, за да може да се противопостави на проспериращите икономически пространства като Северна Америка и Азия. Въпреки това се забелязват стъпки към по-голяма международна отговорност – констатира авторът и посочва като пример ангажимента на Германия в международните усилия по решаването на спора около иранската атомна програма, както и съживяването на близкоизточния квартет. Берлин започва да подлага на преоценка и твърде оптимистичния си поглед по отношение на Русия. Руско-украинския газов спор беше твърде полезен в това отношение – констатира авторът и прогнозира, че Кавказ и Централна Азия в бъдеще все повече ще се оказват във фокуса на интересите на Германия и то не само като доставчици на енергия. Конфликтът с регионалните интереси на Москва тук е програмиран, независимо, че Берлин винаги досега се е опитвал да го предотврати – се казва в статията. Отношението към бившия съдбовен противник на Изток е централният критерий за това, доколко Германия се е разделила с външната политика на 20-ия век.

Народът и политическите елити като цяло изостават от процеса на външнополитическите промени. Цари ирационален страх от глобализацията. Четири пети от германците – според изследване на института Аленсбах – очакват предимно отрицателни последици от глобализацията. Както и в началото на 90-те години мнозинството от народа е срещу по-засилен външнополитически ангажимент на страната. В заключение статията отбелязва, че в Германия така и не се е състоял дебат за новата роля на въоръжените сили на страната и участието им в различни военни мисии по света. В резултат на този несъстоял се процес на изясняване възникват огромни и почти напразни разходи : издръжката на Бундесвера на Хиндукуш струва годишно по 460 милиона евро, той обаче няма право да се намеси в сраженията в южната част на страната, където се решава бъдещето на Афганистан.