Германия не е готова за прелом

След вчерашния изборен ден недвусмислено ясно е само едно нещо: Германия не е готова за прелом. А това е възможно най-лошото предзнаменование за бъдещото правителство.

Канцлерът Герхард Шрьодер искаше да бъде утвърден, за да продължи реформаторския си курс. Не се получи. Червено-зелените бяха свалени от власт, въпреки все пак сравнително “мекото кацане” за ГСДП, единствено в резултат от личния ангажимент на канцлера в предизборната борба.

Председателката на ХДС Ангела Меркел искаше да получи правомощия за още повече и още по-радикални реформи. Не се получи. Вота се оказа недостатъчен за желаната от нея черно-жълта коалиция с либералите. И макар и все още да е възможно Меркел да стане първата жена начело на германско правителство, предимството пред СДП се стопи до минимум.

Вероятната голяма коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП не е не може да бъде голямата промяна. Ослабената ХДС с несъмнено изложената на нападки председателка и все още титулярът от ГСДП, който отново претендира за властта, макар и да допринесе за разцеплението сред германската левица. Такава комбинация не може да сработи. И въпреки това голямата коалиция е все пак в настоящата ситуация най-добрия вариант за Германия. Понеже е единствено възможният.

Червено-червено-зеленият вариант т.е. съюз между СДП, Лявата партия и и Зелените не беше достатъчно убедителен даже като плашило по време на предизборната борба. Въпреки всички мечтания на на един и двама стари левичари – до народен фронт на обединената левица няма да се стигне. Зелените са твърде в центъра на обществото, пропастите, разделящи СДП и Лявата партия – твърде дълбоки, твърде тежки са личните обиди, нанасени взаимно от ръководителите.

Също така невъзможна е коалиция между ХДС/ХСС, СвДП и Зелените – т.н. “коалиция Ямайка”. Пъстрият съюз с цветовете на карибската държава е всъщност нелишен от харизматичност, но няма шансове за реализация. Наистина трите партии не са на особено раздалечени позиции по въпросите на гражданските права, ала зелените все още не биха приели подобен съюз. Те успяха да запазят електората си, защото останаха верни на самите себе си, а по този начин могат чудесно да оцелеят и в опозиция.

Остава значи трицветната “светофарна” коалиция между ГСДП, Зелените и СвДП. Тя наистина чисто аритметически би имала мнозинство в Бендестага, но въпреки това не би била стабилна. Твърде големи биха били резервите от страна на зелената фракция, чието ръководство впрочем нееднократно се изказа против подобен съюз. Освен това СвДП излезе на изборите с прононсираното предпочитание към черно-жълт съюз. Либералите биха могли да се изяват много по-успешно в опозиция и поради това ще играят на печелене на време. Няма нужда, човек да е пророк, за да предсаже на голямата коалиция твърде кратък мандат.

ХДС/ХСС и ГСДП трябва да сформират заедно правителство. Въпреки убедителното им мнозинство обаче възможностите за голямата коалиция за промени в Бундестага ще са малки. Във втората камара на парламента – Бундесрата – този съюз има минимално мнозинство с един глас преднина.

ГСДП би била разкъсана между необходимостта от прагматична правителствена дейност от една страна и силната, в това число и вътрешно-партийна опозиция, от друга. Че именно Герхард Шрьодер предяви претенцията да оглави новото правителство като канцлер на ГСДП при подобна ситуация, граничи с мегаломанията. Та нали той предизвика преждевременните избори, за да се измъкне именно от такива условия.

Твърде възможно е, ХДС/ХСС и ГСДП да подменят ръководствата си, за да може изобщо да се получи голяма коалиция. Също така възможно е обаче, в Германия много скоро да се наложат пак преждевременни избори.