Германия и турските амбиции за ЕС

но също и опозиционните партии ХДС и ХСС размахват плашилото на нови имигрантски вълни от Турция. Председателката на ХДС Ангела Меркел би искала Анкара да се задоволи с така нареченото от нея "привилегировано партньорство", докато водачът на ХСС Едмунд Щойбер е абсолютно безкомпромисен:

"За нас членството на Турция в ЕС е немислимо."

Опасенията сред германското общество са съвсем реални. Днес в Германия живеят 2, 3 милиона турци - повече отколкото във всяка друга страна-членка на ЕС. Интеграцията им е трудна и това често се тематизира в публичното пространство. Това става често под знака на религиозни елементи като например забрадките, които днес са обичайна гледка особено в по-големите градове, и които за редица хора са именно символ на нежеланието за интеграция.

Турското членство в общността впрочем е мислимо едва след 10 до 15 години. Днес Турция има 66-милионно население, но към 2025 година то може да достигне 85 милиона - и тогава Германия няма да е повече най-голямата страна-членка на ЕС. Подобно развитие, ако Турция бъде приета в ЕС, неизбежно ще се отрази върху механизмите за взимане на решения. Тази перспектива също плаши германските граждани - както и широко разпространените опасения, че приемането на една ислямска страна би нарушило хомогенната европейска ценностна общност.

На този фон е още по-забележително, че червено-зеленото правителство в Берлин подкрепя още от самото начало най-последователно амбициите на Анкара. Още в първата си реч пред Бундестага като министър на външните работи, Йошка Фишер заяви през септември 1998:

"Според нас ЕС не е религиозна общност. Той се базира на ценности и интереси. Ако Турция иска да се присъедини към Европа, тя трябва да получи шанс за това."

Лично канцлерът Герхард Шрьодер също подкрепя линията на Анкара. Той подчертава, че след десетилетни обещания от Брюксел, Турция не трябва да бъде разочарована сега. Той припомня, че самата перспектива за членство е довела до извършването на дълбоки реформи в Турция. Вътрешнополитическите му противници съзират обаче други мотиви зад ентусиазма на Шрьодер: от опит да спечели гласовете на избирателите от турски произход до послушание пред волята на американците.