Генерал Младич и еврошансовете на Сърбия
22 февруари 2006Изправянето пред съда в Хага на един от главните виновници за геноцида на Балканите би било триумф за следователите, удовлетворение за потърпевшите и не на последно място – свидетелство за зрялост на сръбското правителство.
Така, както свободата на Младич и неговия някогашен авер Радован Караджич тегнеше като мрачна сянка от миналото върху Сърбия, така сега предаването на Младич на международния съд би могло да открие на Сърбия пътя към едно по-добро бъдеще. Изглежда че на този етап Белград е готов да поеме по този път само под заплахата, че в противен случай насрочените за края на февруари преговори за предоставянето на Сърбия на асоцииран статут към ЕС ще се провалят. Все пак прозрението, че цената за по-нататъшното твърдоглавие би била прекалено висока, е голяма стъпка напред за един правителствен ръководител от калъпа на Войслав Кощуница. Та нали той окачестви предаването на Слободан Милошевич на Хагския трибунал като “предателство”.
Кощуница дълго разиграваше националистическата карта. Това му донесе симпатиите на голяма част от населението, но с цената на това, че Сърбия бе далеч надмината от съседите си Словения и Хърватия. Сега изглежда обаче, че той наистина е решил да се откаже от късогледия си национализъм, с което ще направи наистина голяма услуга на страната си. Той ще отвори вратата за евентуален прием в ЕС, както и за така необходимите чуждестранни инвестиции.
Не всеки сърбин ще бъде готов да последва Кощуница по този път. Към националната гордост спада както механизмът на психологическото изтласкване, така и жертвеният мит. Младич си остава героят от войната за мнозина сърби, които така и не искат да чуят за изтреблението в Сребреница или за обсадата на Сараево. Но по-разсъдливите би трябвало вече да се проумели, че в последна сметка Сърбия се оказа губещата от балканските войни през 90-те години. При това положение не помага нищо друго, освен едно решително действие за отхвърляне на сянката от миналото.
Задържането на Млйадич няма да е достатъчно за това, но все пак ще бъде едно начало. Конфликтите, които неизбежно ще последват в самата Сърбия, ще бъдат вероятно доста болезнени. Но те са необходими и без алтернатива. Правителството в Белград трябва да наложи волята си, а правителствата на страните от ЕС имат задължението да го подкрепят.