1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

В СЩ все повече търсят съветите на бившия американски външен министър Хенри Кисинджър

4 декември 2006

По въпросите на американската външна политика Хенри Кисинджър в последно време е търсена личност. Защо в мнението и съветите на бившия външен министър се вслушват отскоро все повече политици в СЩ?

https://p.dw.com/p/Atfq
Снимка: AP

Девет месеца бяха нужни на комисията Бейкър-Хамилтън, за да представи предложения за повече или по-малко елегантно изтегляне на американските части от Ирак. Докладът трябва да бъде публикуван тези дни, но изглежда не предлага и кой знае какво. Причината вероятно е, че комисията се е стремила към единодушно мнение по всички въпроси, а резултатът – че важни въпроси остават открити.

Междувременно войната в Ирак струва осем милиарда долара на месец, да не говорим за жертвите. Не е чудно, че Белият дом и медиите все повече обръщат поглед към един бивш американски външен министър, спечелил си име на експерт по изтеглянето от неудържими позиции /Виетнам/. Хенри Кисинджър днес е на 83 години, сляп с едното око. Използва наистина два слухови апарата и има байпас, но способността му за политически съждения е непомрачена, а мнението му – търсено, както никога досега. Той редовно се среща с президента и водещи демократи и в последно време почти няма статия за американската външна политика, в която той да не е цитиран.

Твърди се, че Кисинджър посъветвал Буш да не отстъпва нито на милиметър. Съобщава се също, че казал, че войната в Ирак не може да бъде спечелена, при условие, че целта е демократизирането на страната. Самият Кисинджър твърди, че цитатите били неточни и сигурно се е изразил много по-предпазливо. И все пак се долавя известно противоречие между двете твърдения. С какво се обяснява то?

Естествено, войната може да се спечели с военни средства, но само ако се води с твърдост, която една демократична държава може да си позволи единствено в изключителни случаи, например ако е застрашено съществуването й. Думите “нито на милиметър”, естествено, не би следвало да се приемат буквално. Кисинджър е за дипломатическите решения, а в дипломацията често се налага да се правят отстъпки, значително по-големи от “милиметъра”. Предупреждението му е отправено по-скоро към привържениците на по-мек курс, към които се числят и част от старите републиканци. Такъв курс не е непременно осъдителен, стига да не влошава положението и да не води до война.

Точно за това става дума в дебатите за американската външна политика; не за това дали да се преговаря с Техеран и Дамаск, а какви и колко отстъпки да им се направят. Иран се стреми към надмощие в Близкия Изток и към контрол на петролните залежи, а това не е приемливо за Кисинджър, пък и не само за него. Според него преговорите с Техеран имат смисъл, само ако на иранското правителство ясно му се даде да разбере, докъде се простират границите на властта му. Ето защо трябва да се подкрепят силите в Иран и Близкия Изток, които не желаят да бъдат васали на Техеран.

Този възглед споделят и Джеймс Бейкър и неговите колеги в Конгреса; само че те не са наясно как да стане това. Във всеки случай безкрайните преговори са безсмислени. Защото именно случаят с Иран кара наблюдателите да бъдат песимистични. От Обединените нации и от европейската дипломация не може да се очаква много, те сякаш са се примирили по принцип с ядрените амбиции на Иран. Русия и Китай не мислят, че интересите им в Близкия Изток са застрашени и не виждат повод да помагат на американците.

Ето защо според Кисинджър американският президент не би трябвало да развързва ръцете на привържениците на по-мек курс, но се нуждае от алтернативи, тъй като позицията му е отслабена. Но помощ му се притичват водещите демократи, които не мислят да влязат в историята непременно като силата, косвено позволила на Техеран да стане ядрена сила, да има надмощие над съседните страни и да разпали евентуална ядрена война. Амбициите на иранското правителство са ясни, въпросът е как да се справим с тях. Някои от привържениците на по-мекия курс смятат, че в замяна на сериозни американски отстъпки иранският президент Ахмадинеджад ще бъде готов да подпомогне СЩ при изтеглянето им от Ирак. Но само най-големите оптимисти са готови да заложат на тази карта. Във всеки случай цената би била висока.

Какво ще произлезе от доклада на комисията Бейкър-Хамилтон и последвалата го дискусия? Сигурно засега е само, че всички страни са за мирна конференция с участието на съседните на Ирак страни. За какво ще се говори на конференцията и когат ще се състои тя, не е ясно и още дълго време ще си остане неясно.